• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Поезия

Три нови стихотворения от Димитър Никифоров

afish by afish
9 March 2017
in Поезия
0
Три нови стихотворения от Димитър Никифоров
0
SHARES
88
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

Рапсодия

Все някой ден ще врътна смело ключа
на този грохнал, сив апартамент.
И в къща с двор, асма и вярно куче –
ще заживея с ризница от лен.

И ръста на тревата ще пресмятам,
ще виждам как доматът сменя цвят.
На малко охлювче върху рогата
ще сричам болките на този свят.

Две рижи котки “никаква” порода,
две гъски, патица и млад петел –
без капка страх до мен ще се разхождат,
и аз до тях – старик – ще бъда смел!

Извитата коса – по икиндия
ще сядам да наточа с тънък брус
с павурче люта гроздова ракия,
на просото до алаброса рус.

В уют ще пукат цепеници сухи
и боб ще къкри – безобидно тих.
Далеч от градски шум и градски мухъл –
едно щурче ще ми напише стих.

Недодялан бастун

От славата порочна не отпил –
отдавна само с гроздова препивам.
До мене лесно се показва стил
пред черните дула на обективите.

Зад порти не залостих своя гняв.
Не чакайте пред вас да се покая!
Юмрукът ми остава свит. Корав.
След удар как се удря – още зная.

Гръбнакът ми, извит като бастун –
уви! – не е удобна прощъпалка.
И в пъстри строфи – цигански катун –
аз сам самичък кръста си ще дялкам.

Ни Юда ще дочакам, ни Пилат.
А Брут е, знам, един страхливец само.
На всяка завист грозният разврат
постила в яслите ми остра слама.

Живея без досада и без грим,
макар да знам, това че ви тревожи.
Към себе си пътувам – пилигрим,
лавиращ в суетата каталожна.

Чешит си падам

Не съм от лесните – чешит си падам.
Не случих на орисници добри.
Уж мога да летя, а все пропадам,
и все за нещо някой ме кори.

Прозорците ми светят – все са будни.
Пилея се във глупави мечти.
Любовите ми до една са трудни –
заключени със катинар врати.

Надявах се със теб да различно –
иконно в мен се вряза твоя лик.
Изгаряща реакция химична,
но видимо е, че съм слаб химик…

Навярно доживотно съм обречен,
над формулата да гадая сам.
Нали съм се родил чешит изпечен –
за своя гордост ли… или за срам…

И няма как сега любов да прося –
останки бледи на изчезващ вид…
Като сълза в окото си те нося,
и като трън, в сърцето ми забит.

Димитър Никифоров

AFISH.BG

afish

afish

категории

  • uncategorized (6)
  • Изложби (351)
  • Интервю (51)
  • Кино (597)
  • Книги (420)
  • Музика (535)
  • Новини (819)
  • Откъс на деня (738)
  • Поезия (658)
  • Театър (198)
  • Цитати (884)
  • Четива (95)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist