“Възможно ли е вече да се разграничи имиграцията от миграцията, когато цялата планета става територия на кръстосани премествания? Вярвам, че е възможно: както казах, имиграциите са политически контролируеми, а миграциите не; те са като природните феномени. Докато има имиграция, народите могат да се надяват да държат имигрантите в гето, за да не се смесват с родените на място. Когато има миграция, вече няма гета и метисажът и неконтролируем.
Феномените, с които Европа все още се опитва да се справи като със случаи на имиграция, обаче са случаи на миграция. Третият свят чука на вратата на Европа и влиза в нея, дори Европа да не е съгласна. Проблемът вече не е да се решава (както политиците се преструват, че вярват) дали в Париж са допустими ученички с чадор, или в Рим трябва да бъдат издигнати няколко джамии. Проблемът е, че през следващото хилядолетие (тъй като не съм пророк, не мога да уточня датата) Европа ще бъде многорасов или, ако предпочитате, „цветен“ континент. Ако ви харесва, ще бъде така; и да не ви харесва, пак ще бъде така.
Този сблъсък (или схватка) на културите би могъл да има кървав изход и убеден съм, че в някаква степен ще го има и той ще бъде неотстраним и дълготраен. И все пак расистите би трябвало да бъдат (на теория) изчезваща раса. Съществувал ли е римски патриций, който не успял да понесе, че дори галите, сарматите или евреите като Свети Павел щели да станат cives romani и на императорския трон щяло да е възможно да се изкачи африканец, както накрая се случило? Забравили сме този сразен от историята патриций. Римската цивилизация е била цивилизация на метиси. Расистите ще кажат, че затова се е разпаднала, но затова са били необходими петстотин години — и струва ми се, че дори за нас това е отрязък от време, който ни позволява да правим проекти за бъдещето.”
© Превод от италиански: Ирена Кръстева
AFISH.BG
