Филмът „Съли: Чудото на Хъдсън” на режисьора Клинт Истууд вече е и по българските екрани. Създаден по действителен случай, той разказва историята на смелия пилот Чесли Съленбергер, който, за да спаси пътниците и невинни жители на Ню Йорк, приземи управлявания от него самолет във водите на река Хъдсън. Главната роля изпълнява актьорът Том Ханкс. Ето както разказва той за работата си по филма пред сп. „GQ”:
– Том, изпълнявате главната роля във филма „Съли: Чудото на Хъдсън” – доста страховита история не само за хората, които често пътуват със самолети. Промени ли се вашето отношение към летенето?
– Това, което научих за гражданската авиация от самия Съли – пилота Чесли Съленбергер, в чийто образ се превъплъщавам на екрана – ме кара да се замислям… Преди бях сигурен, че процедурата за безопасността на полетите се е променила след случая във водите на река Хъдсън през 2009 г. Мислех си, че са пренаписали онази дебела книжка с инструкции, която стои на гърба на всяка седалка. Нищо подобно! Скъпо нещо е това: да преработиш инструкциите, да преиздадеш книжките, да провериш дали ги има във всеки самолет…
С две думи, просто никой не е пожелал да похарчи едни пари, затова всичко си е постарому. Но от друга страна, аз опознах пилотите – тези момчета ти вдъхват такава увереност, че не се боиш да летиш със самолет. Преди снимките на филма доста общувах с тях. Страхотни са. И до един бяха сигурни, че биха приземили самолета по същия начин. Звучеше доста самоуверено, но те знаят какво говорят и какво правят.
– Всъщност как попаднахте във филма на Клинт Истууд?
– Асистентката на Клинт – Кристина Ривера, периодично ми пращаше да прочета сценария и все ме питаше: „Защо още не си отгърнал онази история за кацането на самолета в реката?” А аз пък й повтарях, че имам нужда от нещо друго… Тя обаче ми изпрати текста за трети път, а след седмица – за четвърти. Настояваше да го прочета, постоянно ме питаше дали съм започнал. Е, наложи се да го разгърна. И когато се зачетох, веднага ми хареса.
Режисьорът Клинт Истууд и актьорът Том Ханкс (в ролята на пилота Съли) на снимачната площадка на филма “Съли: Чудото на Хъдсън”
– А какво е да работиш с Истууд?
– Хм… ами той всява страх около себе си! Но не по начина, по който го правят други режисьори. Това е страх да не развалиш всичко.
– Зад гърба си имате дълга кариера, винаги сте обичали киното. Наистина ли възприемате снимките като работа?
– Не, не чувствам това като работа. Е, малко е неприятно да ставаш сутрин в 5,45 часа, да не говорим, че понякога ти е трудно кажеш имената на децата си, но… Весело е да се прави кино. Събирате се прекрасна компания, наоколо винаги има добри хора, които са готови да ти донесат сандвич и чаша кафе… Още помня как като момче берях малини за 35 цента на час и си мислех какъв да стана, като порасна. Веднъж попаднах в актьорски клас и си казах: „Я да опитам.” И опитах. Чиста случайност.
– С какво в живота си се гордеете най-много?
– Най-горд се чувствам, когато порасналите ни деца идват при нас на вечеря. Хей, те искат да прекарват времето си с нас! Значи, че някакви неща сме направили правилно! Те не ни мразят! А в кариерата си никога не съм си поставял никакви цели. Просто ми харесва да се снимам в киното. Целите според мен – това е все едно при комунизма да се произведат 5000 трактора за една година! Не, не ми допада. Аз просто плувам по течението.
– А защо според вас образите, в които се превъплъщавате, винаги са толкова истински? Как го постигате?
– Струва ми се, че задължението на актьорската игра в крайна сметка е точно да предаде човешките чувства, включително страдание и целия спектър на негативните емоции. Не съм сигурен дали подхождам точно за такива роли – по-интересно ми е да играя във филми, в които лошите неща се случват на добри момчета. Няма значение дали ще бъдат сломени от бедите, или ще преодолеят проблемите си – важно е зрителят да може да се припознае в тези персонажи. Харесва ми да гледам филмите с очите на зрителите и да си кажа: „Да, аз също съм изпадал в подобна ситуация, приятна или не съвсем, и… да, виждам себе си на екрана.”
AFISH.BG
