Фелини казва за нея, че е актриса от величината на Грета Гарбо и Марлене Дитрих.. Започва кариерата си на 14 години и от 1947 година насам името й се свързва с над 70 продукции.
Сред едни от най-известните й филми са „Врящото гърне” (1959), „Сладък живот”(1960), „Лола” (1961), „Осем и половина”(1963), „Един мъж и една жена”, за който е номинирана за Оскар (1966), „Да живее животът” (1984), „Дни и нощи“ (1990), „Прет-а-порте“ (1994), „Сто и една нощи” (1996), „Ел Ей без карта“ (1998), „Наполеон” (2002). Продължава да играе успешно и на театралната сцена.
Носителка на Златен глобус за най-добра актриса в драматичен филм.
Филмовите образи, пресъздадени от нея и обиколили целия свят я правят и досега любимка на зрителите.
Оскъдна в с изявите си в медийното пространство, тя ни оставя няколко емблематични откровения за живота и за актьорската професия.
„Можеш да възприемаш истинската красота на човек, когато той започне да остарява.”
„Да играеш театър, най-напред и преди всичко означава да гледаш как другите живеят.
„Толкова по-хубаво е да копнееш за нещо, отколкото да го притежаваш… Моментът на копнеж, когато знаеш, че нещо предстои да се случи – това е най-вълнуващото.”
„Винаги е по-добре да направиш няколко добри сцени с добър продуцент, отколкото много с лош.”
„Това, което ми помага да продължа напред – моята възприемчивост. Чувствам, че всичко може да се случи.”
„Някои се молят да се омъжат за мъжа, когото обичат. Моята молитва се различава от тази – смирено се моля да заобичам мъжа, за когото се омъжих.”
AFISH.BG
