“Отначало, разказа ми Анита, никой не знаел точно каква роля изпълнява Арчи сред съветничките. Той естествено винаги бил налице, но никога не отварял уста и слушал с еднаква почтителност често противоречивите мнения, които съветничките и президентката изказвали пред него.
Не се отделял обаче от Елизабет Хоуп и двамата представлявали забавен контраст. Защото Арчи е блестящ млад мъж, на когото не му личат тридесетте години, а президентката с мъка носи своя набръчкан петдесетак. Колкото той е висок, строен, расов, толкова тя е дребна и пълна. И докато тя провесва на раменете си и над малкото си коремче все рокли, дето сякаш са ушити на две-на три и нахлузени както дойде, Арчи винаги се облича от главата до петите по най-изискан начин.
За три месеца Анита и другите съветнички ни веднъж не видели Арчи да прави нещо друго освен грациозно да сяда до Елизабет Хоуп, да мълчи със съвършено достойнство и да скача от стола си със запалка в ръка, щом се появи цигара на президентските устни. През цялото това време не го чули да казва нещо друго освен едно-единствено изречение и то съвсем тихо: „Много пушите, президентке!“ Забележете, че „мистър“, което някога предшествуваше „президент“ се изпуща като неподходящо, а „мисис“ — като сексуалистко.
Елизабет Хоуп е с толкова прагматичен дух, че в Белия дом се чудели защо търпи край себе си съветник, чиито функции били най-вече естетически. Загадката се изяснила, когато с влизането в сила на новия кодекс на жената президентката избра Арчи за свой другар. Доказателство, че проницателното й око е съумяло да оцени истинските достойнства на съветника.
Някои от тях, между другото, съвсем скоро станали очевидни. Арчи имал вроден усет за протоколната йерархия — продължаваща да бъде все така важна във Вашингтон. С малко труд той проникнал във всички тайни на етикета и ги овладял, а естествената му тактичност направила останалото: той винаги си спомнял имената на хората, умеел да слуша и притежавал таланта да говори изискано, без никого да злепоставя. Той станал главният коз на Елизабет Хоуп, когато тя възобновила приемите в Белия дом.
А колкото до приемите по времето на Бедфорд, те се били превърнали в отблъскваща пародия. Тъй като мъжете били прогонени от тези събирания, самотните жени компенсирали отсъствието на омразните мъжкари с демонстрирането на свръхмъжественост, която се отразявала пагубно на поведението им. Свикнали да пият прекалено много на официалните вечери в Белия дом, да се търкалят по креслата, да говорят цинизми. Според очевидци, сред които и един „А“, нает като салонен управител, защото работил в „Максим’с“, някои, в израз на своеобразен протест срещу мъжкото лицемерие, „се оригвали и пърдели на масата“.
От само себе си се разбира, че никой нямало да си позволи подобна разюзданост пред мъжа на президентката Хоуп. Арчи не излизал извън своята територия, но на своя територия проявявал твърдост.
На една държавна секретарка, която си позволила да се появи в Белия дом по джинси и поло — славен спомен, от нелегалните години — той не се поколебал да й каже вежливо, но твърдо, че такова облекло не е вече подходящо за мирно време. Месец по-късно, когато секретарката по протокола си позволила да изрече в присъствието на президентката някаква грубост, той издействувал моменталното й уволнение и за всеобщо задоволство поел нейните функции с несравнима изкусност. Подобно чувство за благоприличие, заедно с толкова красота и елегантност, заради която казвали, че Арчи бил „най-добре облеченият мъж в света“, допринесли много за неговата популярност. Снимката му все по-често се появявала в илюстрованите списания, придружена от приятни коментари и шест месеца след женитбата му вече го наричали „първият джентълмен“.
© Робер Мерл, „Добре охранявани мъже”
© Превод от френски: Райна Стефанова
AFISH.BG
