ПЪРВАТА ЛЮБОВ
Казват,
че първата любов е най-важна.
Това е много романтично,
но не е моят случай.
Имаше между нас нещо и нямаше,
ставаше и си отиде.
Не ми треперят ръцете,
когато попадам на разни подаръчета
и на свитъка със писма, завързан
със шнурче –
да беше поне със панделка.
Срещата ни – единствена след години
беше разговор между два стола
край студената маса.
Други любови
чак досега дълбоко
дишат във мене.
Онази е вече без дъх – как да въздъхне.
ВЗАИМНОСТ
Има каталози на каталозите.
Има стихотворения за стихотворения.
Има пиеси за актьори, играни от актьори.
Писма в отговор на писма.
Думи, които служат за обяснение на думи.
Мозъци, заети с изследване на мозъците.
Има тъги, заразителни като смеха.
Хартия от преработена хартия.
Видени погледи.
Големи реки със солидно участие на неголеми.
Гори, докрай изпълнени с гори.
Машини, предназначени за правене на машини.
Сънища, които внезапно ни будят от сън.
Добро здраве в резултат на възвръщане на здравето.
Стълби колкото нагоре, толкова и надолу.
Очила за търсене на очилата.
Вдишване и издишване на дъха.
И нека поне от време на време
ненавист на ненавистта.
Защото е краят на краищата
незнание за незнанието
и ръцете са наети да измиват ръце.
Превод от полски: Силвия Борисова
ЛУК
Друго нещо е лукът.
Няма си вътрешности той.
Открай докрай си е лук,
чак до луковитост.
Луковиден отвън,
лучен до сърцевината,
може без никакъв ужас
да си надзърне в душата.
В нас – чуждестранност и дивост,
едва прикрита от кожата.
Подземно царство на медицината,
анатомия неудържима.
А в лука – пак лук,
не черва и стомах неудобен.
Той е гол многократно,
чак до глъбта си себеподобен.
Бит хармоничен е лукът,
лукът е сполучлива творба.
В първата крие се втора,
под едната обвивка – друга,
в следващата – поредна,
трета, четвърта, пета…
Центростремителна фуга.
Ехо, надиплено в хор.
Лукът е нещо велико:
най-изящният корем на света.
Сам с ореоли обвива
своята собствена слава.
В нас – тлъстини и артерии,
нерви и слуз, и секрети.
Лишени сме от идиотизма
на съвършенството.
НЕВНИМАНИЕ
Лошо се държах вчера в космоса.
Преживях цяло денонощие,
без да питам за нищо,
без на нищо да се удивлявам.
Вършех дейности всекидневни,
сякаш това беше всичко,
което трябва да върша.
Вдишвай, издишвай, крачка след крачка, шетня,
но без мисъл, стигаща по-надалече
от всекидневните ми задължения.
Светът можеше да се възприема като полудял,
а аз го възприемах като обикновена облага.
Не питах: как – и защо –
и откъде се е пръкнал такъв,
и за какво са му толкоз подвижни подробности.
Бях като гвоздей, плитко в стената забит,
или като
(тук не намерих сравнение).
Една след друга настъпваха разни промени
дори в ограниченото поле на едно мигване.
На по-младата маса, от ръка с ден по-млада,
беше вчерашният хляб по-иначе рязан.
Облаците – необичайни и дъждът – необичаен,
защото валеше с други капки.
Земята се завъртя около своята ос,
но вече в напуснатото завинаги пространство.
Това продължи цели 24 часа.
1440 минути за различни възможности.
86 400 секунди за вглеждане.
Космическият savoir-vivr,
макар че нищо не казва за нас,
все пак нещо от нас изисква:
малко внимание,
няколко изречения от Паскал
и удивено участие в тази игра
с правила неизвестни.
МЪЖКО СТОПАНСТВО
Той е от тези мъже, дето всичко си вършат самички.
Трябва да го обичаш със все шкафчета и полички.
С онова, което е в тях или навън се подава.
Няма вещ, която съхранение не заслужава.
Чукчета, клещи, длета и свредели, и епруветки,
гвоздеи, шнурчета, дюбели разни, някакви четки,
тубички от лепило, колекция камъни речни,
менгеме и наковалня, бурканче с тайнствена течност,
стар будилник, край него – всичките извадени части,
мъртъв бръмбар в шишенце, флакончета, смазки и пасти,
летвички къси и дълги, уплътнения, кламери,
три пера от водна кокошка от езерото Мамри,
няколко тапи от шампанско, затънали във цимент,
две стъкълца, потъмнели при някакъв експеримент,
плочки, дъсчици и гумички, картончета дребни,
които били са или пък ще бъдат потребни,
ключове цяла дузина, кожа, ръкави от дрешка,
някакви дръжки за нещо, и прашка съвсем момчешка…
Да изхвърлим – попитах – част от богатството прашно?
Този, когото обичам, изгледа ме страшно.
© Превод от полски: Иван Вълев
AFISH.BG
