„Аз се стремя да направя от политиката култура, а не обратното”, казваше приживе карикатуристът Тодор Цонев, който не познаваше страха от властта, но знаеше прекрасно как да я държи на прицел. Преследван, арестуван, затварян, низвергнат по времето на Тодор Живков, ученикът на Илия Бешков успя да покаже много от своите „арестувани карикатури” след 1989-а, но не стана раболепен на нито една последвала власт. Също както своите кумири Ботев, Левски, Алеко Константинов и Илия Бешков, бодеше с молива си както бившите/нови червени, така и нароилите се след това сини, лилави, жълти…
Тодор Цонев, „Ръководителите на парламент и държава – Стайков, Живков, Югов”, 1958
Тодор Цонев, “Кабинетът е съставен”, 1990 – препратка към Лукановата зима
Карикатура на Тодор Цонев малко преди смъртта му през 2004 г. – на прицел е тогавашната “тройна коалиция” между НДСВ, БСП и ДПС
Тодор Цонев е роден през 1934 г. на днешния ден, 22 юли, в София. Работи в сферите на графиката, живописта, сатиричната пластика, дърворезбата и металопластиката, прави офорти и стенописи. Още в първата си изложба през 1970 г. показва 142 малки пластики. Пет години по-късно вече е събрал 350 сатирични пластики за нова експозиция. Но това, което най-много му допада, е политическата карикатура. И художникът й се отдава с цялата си душа и чувство за хумор.
Откровеността, с която се закача с властта в творбите си, не се харесва на „другарите” по върховете. И Държавна сигурност не се бави – на 16 март 1978 г. домът на Тодор Цонев е обискиран. Иззети са около 500 карикатури на художника, а той е заключен за 68 дни в ареста на „Развигор” 1, защото си позволява да казва в образи какво мисли за Тодор Живков и за цялата система на „по-равните”.
Оказва се, че Цонев е рисувал политическите си карикатури с основен герой бившия Първи още в края на 60-те, когато системата смазва Радой Ралин, Борис Димовски и техните „Люти чушки”. Трупа стотици карикатури, но ги показва само на най-близки приятели. Но и сред тях се намира предател, който подсказва на Държавна сигурност къде е „врагът”. Цонев е задържан, но карикатурите, шаржовете и скечовете с герой Тодор Живков не стигат до него. Той ги вижда чак след 12 години, когато вече е детрониран.
„Ха-ха-ха!”, е реакцията на бившия Първи, но това няма как да върне времето назад за Тодор Цонев. За карикатуриста остава утехата, че „арестуваното” му творчество е реабилитирано и показано в изложбата „Летопис на авторитаризма” в столичната галерия на ул. „Шипка” 6, която се помни и днес от ценителите.
През 90-те години на ХХ век Тодор Цонев започна да издава вестник „Сатира” заедно с Мария Овчарова. Карикатурите му, пълни с герои на новото време, продължаваха да ни разсмиват. Изданието обаче носи само загуби на създателите си, защото така и не успява да направи огромен тираж.“Всички ние, които издавахме и списвахме в. “Сатира”, не успяхме да променим света, но и той не можа да ни промени! Тоест: Ние не можахме да променим света, но и на него не позволихме да промени нас!”, пише в дневника си Тодор Цонев.
За съжаление тежко заболяване отне живота на един от най-известните български карикатуристи на 23 октомври 2004 г. Беше на 70 и можеше да продължи да рисува страстите на новия век, защото другият му либйм герой – Бай Ганьо, си е все същият, но още по-префинено се кълне в Н.В. Келепира.
Спомняме си за Тодор Цонев с още неговите карикатури, които нямат нужда от обяснения – просто казват всичко:
Снимки www.snimka.bg
AFISH.BG
