• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Изложби

Тициан – достойният да бъде обслужван от император (ВИДЕО)

afish by afish
27 August 2016
in Изложби
0
Тициан – достойният да бъде обслужван от император (ВИДЕО)
0
SHARES
1
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

Закрилян и подпомаган от великите князе на своето време, Тициано Вечелио, наречен още Тициан, е един от най-великите художници, които са се раждали някога. Също както при Леонардо и Микеланджело, с неговото творчество живопистта отгръща нова страница.

Роден е в малкото селце Пиеве до Кадоре, близо до Венеция през 1488 или 1489 г. На деветгодишна възраст пристига във Венеция. Там изучава живопис, като е повлиян от творчеството на Леонардо Да Винчи и братята Джентиле и Джовани Белини. Това е било бурно време, времето на Великите географски открития (през 1492 г. Христофор Кулумб открива Америка). Тициан е рожба на своята епоха. Той е ученик на Джорджоне да Кастелфранко, дванайсет години по-възрастен от него. Учителят и ученикът изрисуват заедно през 1505 г  Немския склад, реконструиран след пожар. От Джорджоне Тициан научава свободата на тонирането и техниката на маслената боя, наследство от фламандските художници. Стенописът „Юдита” разнася славата на младия художник. Пет години по-късно Джорджоне умира през голямата чумна епидемия.

По това време Венеция е била вторият по големина град на Италийския полуостров след Рим и наброявала около 105 000 жители, от които 11 654 куртизанки. Градът бил богат на църкви, дворци, манастири и най-вече на стени, тавани и зали за изрисуване. На двадесетгодишна възраст  Тициан вече е утвърден художник, без учители, без наставници, дори малко арогантен според историците. Разбира се, че успехът ще му завърти главата – той е търсен дори в Рим!

judith

Фрагмент от стенописа “Юдита”, донесъл известност на Тициан

Папа Лъв X го наема, наравно с утвърдени майстори като Микеланджело и Рафаел. Тогава Тициан разиграва известната сцена пред Съвета на Десетте във Венеция, като казва: ”Задръжте ме или ще си тръгна”. Той предлага да изрисува приемната зала на Великия съвет, но „не за пари, а за слава”. Фреската представлява битката при Сполето и е завършена двадесет и пет години по-късно. За съжаление през 1574 г. е унищожена при голям пожар в двореца.

Така Тициан се превръща в официален художник на Венеция. През 1530 г. се среща  с Карлос V (това е  годината, в която  Карлос V е провъзгласен за император на Свещенната Римска Империя). Художникът и императорът се сближават и императорът не желае никой друг художник да го портретува. За всеки портрет той се отплаща по царски на Тициан – 1000 златни екю. Освен това го номинира кавалер на Еперон и му дава  графска титла и рента от 200 екю. В манастира, където Тициан завършва дните си, императорът му позира за последния си портрет. Известна е случката, когато Тициан рисува императора и една четка му се изплъзва от ръката.  Императорът я вдига, а художникът скромно му казва: „Ваше Величество, аз не заслужавам такава чест”. Владетелят му отвръща: „Тициан е достоен да бъде обслужван от император”.  Известен е и друг епизод, в който, след пренасяне на картини на Тициан, една от тях е повредена, но императорът забранява да бъде ретуширана, казвайки: „Там където е пипала ръката на Тициан, никой друг не трябва да рисува.”

Според известния историк Лудовико Долче, не е имало кардинал или известна личност, която, пристигайки във Венеция, да не е посетила ателието на майстора и да не си е поръчала портрет при него. Посланици от различни страни редовно са носили съобщения за Тициан.

Leo X

Портрет на папа Лъв X

Тициан портретува най-могъщите монарси на своето време, без да се поколебае да ги изобрази правдиво, с всичките им недостатъци и отличителни черти. За самите царе е било въпрос на чест да имат портрет от великия майстор. Но неговата сила не е само в правдивостта на изображението, а в това че той успява да предаде вътрешното състояние на своите модели, да „открадне” душите им. Той не само предава верните черти на своите модели, но и тяхната психология, техните чувства прозират от платното.  За него Джорджоне казва: ”Той е художник от дъното на душата си”. Но Тициан е рисувал не само великите личности на своето време. Нежност и мекота струят от дамските му портрети – на куртизанки, селянки  и т.н. Той рисува еднакво гениално както великите си модели, така и никому неизвестни майка с дете, полегнала дама и т.н.  Красотата на голото женско тяло за първи път в историята на изкуството се разкрива изцяло, като един триумфиращ химн на младостта и прелестта на жената (”Венера и Амур” 1555 г.). Следвайки съветите на своя учител – великия Джорджоне, той обогатява палитрата си като придава невиждани до тогава във венецианската живопис отсенки и колоратури.

After_Titian_Charles_V_in_Armor_with_a_Drawn_SwordoilcanPrivate_1

Един от най-известните портрети на Карлос V, дело на Тициан

Тициан е всепризнат майстор на всички живописни жанрове: религиозен, библейски, епичен, лиричен и еротичен. Изобразените от него вакханалии, Диани, Венери, нимфи и сатири са като истински.

През 1546 г, когато в римското си ателие Тициан рисува една от поредните си Данаи,  двамата гения на века се срещат – Тициан на 56 години и Микеланджело – на 71. Тициан не се задържа дълго в Рим, а се връща във Венеция, откъдето по-късно заминава при любимия си приятел – германския император.

Тициан ръководи ателие, чиито ученици се наричат Тинторето, Веронезе, Якопо Басано и Ел Греко. Всички те му се възхищават и копират ненадминатата му живописна техника. „С четири удара на четка – казва един тях – той успява да предаде движеща се фигура… А накрая рисува и с пръстите си!”

По това време Венеция е в апогея си – времето на Тициан е златната епоха на Венеция.

Тициан умира на 27 август 1576 година, завещавайки ни колосално по обем, ценност и красота творчество, достойно за най-великите майстори на живописта. И до сега живопистната му техника остава ненадмината.

venus-and-adonis-titian

Венера и Амур (1555 г.)

 

AFISH.BG

Tags: императортициан
afish

afish

категории

  • uncategorized (6)
  • Изложби (350)
  • Интервю (51)
  • Кино (597)
  • Книги (420)
  • Музика (535)
  • Новини (818)
  • Откъс на деня (738)
  • Поезия (658)
  • Театър (198)
  • Цитати (884)
  • Четива (95)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist