• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Интервю

Тимур Бекмамбетов: Тайната на успеха е да се отнасяш към бюджета творчески, а не технически

afish by afish
7 September 2016
in Интервю
0
Тимур Бекмамбетов: Тайната на успеха е да се отнасяш към бюджета творчески, а не технически
0
SHARES
1
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

Новата екранизация на „Бен Хур” в момента е сред най-нашумелите филмови заглави по света. Продукцията е американска, но режисьорът е руснак – Тимур Бекмамбетов, който вече има зад гърба си доста касови хитове. Сред тях са както заснетите в Русия „Нощна стража” и „Дневна стража”, така и холивудските продукции „Неуловим” и „Ейбрахам Линкълн: Ловецът на вампири”.

Бекмамбетов получава лична покана да режисира новия „Бен Хур” от холивудските компании „Paramount Pictures” и „MGM”. Филмът е заснет с бюджет от 100 млн. долара. За своята версия на прочутия роман, за начина, по който се прави кино в САЩ и в Русия и за начина да успееш като режисьор и продуцент Тимур Бекмамбетов разказва пред РИА „Новости” и www.kinometro.ru:

– Тимур Нуруахитович, през 1960 г. легендарният филм „Бен Хур” на Уилям Уайлър получава 11 награди „Оскар”. Когато от „Paramount Pictures” и „MGM” ви предложиха да направите нова екранизация по бестселъра на Лу Уолъс, не се си зададохте въпроса: „Защо? Откъде накъде?”

– Когато говорим за „Бен Хур” на Уайлър, не бива да забравяме, че за този филм са чували едва 40-50% от зрителите, които в днешно време ходят на кино. Едва 10% от останалите са го гледали и едва ли помнят повече от един-два момента от него. Единици могат да се изкажат смислено за класическия „Бен Хур”, но легендата за него е безмерна. Когато ми се обадиха, веднага си помислих: „Лоша идея. Ще се състезаваш не с филм, а с мит.” Невъзможно е да победиш един мит, но се съгласих, след като прочетох сценария, написан от носителя на „Оскар” Джон Ридли („12 години робство”).

– По какво сценарият на Ридли се различава от този за оригиналния филм?

– Романът „Бен Хур: Една християнска притча” е написан през XIX век и става най-популярната книга в Америка след Библията. Сценарият на Ридли е по-близо до литературния първоизточник. Предишната екранизация е за това как добрият брат отмъщава на лошия, а нашият филм, също като книгата, е за прошката, за това, което е най-трудно в живота – да се научим да прощаваме. Това е история за раждането на вярата, за това как рухва Римската империя.

Темата е много актуална. Днес всички ние наблюдаваме как светът се преустройва, но си остават нещата, които са съществували и тогава – глобализация, тероризъм, култ към успеха, безумна вяра в това, че съперничеството гарантира развитието на цивилизацията, че личната свобода е най-висшата ценност на земята.

И аз реших да направят този филм. Рядка възможност е да заснемеш скъпо зрелищно кино, в което има смисъл; което разказва на хората за реално вълнуващи ги неща; филм с уникална идея, която помага на всички да погледнат на света по различен начин.

Кадър от филма “Бен Хур”, реж. Тимур Бекмамбетов

– Учудващо е, че главните роли в такъв мащабен проект изпълняват не звезди от А класа. В образа на Бен Хур например е британският актьор Джек Хюстън, на когото всичко тепърва му предстои. Студиото ли взе това решение?

– Звездата на филма е неговото заглавие. Толкова много вярвахме в материала, че можехме да го заснемем без услугите на лицата от кориците на лъскавите списания. Все пак с нас беше носителят на „Оскар” Морган Фрийман, с когото имах огромното щастие да работя, а колкото до Джек Хюстън – мнозина го познават от тв сериалите.

– Наскоро в западните медии се появи информация, че той е сред основните претенденти за ролята на Джеймс Бонд след оттеглянето на Даниъл Крейг…

– Защо не?! Сигурен съм, че Джек ще стане звезда.

– Обичате да изпробвате нови неща и спецефекти – така ли беше и в „Бен Хур”?

– Да, има нови неща, макар да не се набиват на очи. Зрителят по-скоро ще ги почувства. Преди хората са търсили вдъхновение в местата, където са се случвали събитията, чели са много книги, за да се вживеят в образите. Днес има интернет. Ако постмодернизмът в киното се базира на опита на предишни режисьори, то аз се опирах на опита на любителите – огромно количество от сцените във филма са по мотиви от видеоклипове в мрежата. Например прототип на епизода с ареста на семейство от римски войници е видео, заснето по време на арести на местни жители от американски войници в Ирак.

– Къде снимахте?

– Снимахме в Рим, в студио „Чинечита”, а град Матера, Южна Италия, се превърна за нас в древен Ерусалим. На същото място навремето Пиер Паоло Пазолини е снимал „Евангелие по Матея”, а Мел Гибсън – „Страстите Христови”.

– Руското кино отдавна има комплекси спрямо Холивуд. Местните неуспехи се оправдават с недостиг на сили, средства, бюджети и т.н. Вие не за пръв път лично наблюдавате как се прави кино в Америка и в Русия. Можете ли да сравните двата филмови пазара?

– Боя се, че това няма да е сравнение на два филмови пазара, а сравнение на една глобална кинематография с една локална. Защото Холивуд е квазиминистерство на кинематографията на целия свят. По много признаци това не е абсолютно американско кино. Първо, защото там парите не са американски, а китайски – преди това бяха немски, японски, чувал съм, че е имало и малко руски. Тоест инвестициите са международни. Филми снимат режисьори от цял свят – германецът Роланд Емерих, Алфонсо Куарон от Мексико, аз пък съм от Русия. Повечето от актьорите са англичани, австралийци, французи… Така в екипа на една кинопродукция има хора от цял свят. Реализират се не само в САЩ, а и в Канада, Унгария, България…

Общо взето, прието е да се казва, че холивудското кино е американско, само защото мястото, където се вземат решенията, е Лос Анджелис. Според мен, ако трябва да защитим своя пазар, необходимо ни е да се стремим и към експанзия. За да пресмятаме не каква част е руското кино на нашия пазар, а каква част е то на международния пазар.

– Добре, имаше ли нещо в заснемането на „Бен Хур”, което да е било невъзможно да се направи в Русия?

– Не, нищо. Просто в Русия подобен филм би струвал три пъти по-евтино. Нищо не пречеше да се намерят средства, да се акумулират в Москва или Санкт Петербург, да се поканят руски режисьор, оператор, художник по костюмите от „Мосфилм”. Впрочем,част от компютърната графика направихме в Москва. Могат да се поканят художници от Канада, актьори от Англия, реквизитори от Италия и да се заснеме филм, който ще пълни залите по целия свят. Проблемът е единствено в това къде се намира центърът, в който се вземат решенията.

– В този смисъл по-лесно ли е на независимото американско кино, което е в непосредствена близост с Холивуд?

– Не, на него му е много трудно – също както и на руското кино. Ако се пресметне частта на независимите американски продукции в националното разпространение, тя ще бъде много малка. Защото на местния пазар, както практически навсякъде, публика събират международни проекти, заснети с международни пари, с международен състав, произведени на международни снимачни площадки за международното разпространение. Такава е традицията в тази изграждана десетилетия наред система. Ако някой сега намери милиард долара и ги вложи в продуциране на такива филми с център за вземане на решения в Москва, то светът тогава ще се промени.

– В „Бен Хур” вие сте само режисьор – трудно ли ви беше да потискате гласа на продуцента в себе си?

– Имах много добър продуцент – Дънкан Хендерсон, който се занимаваше пряко с организирането на снимките в Италия. Истински образец за подражание! Макар че… в Русия все още има добри продуценти, докато в Америка те вече са дефицит

– Твърди се, че следващият ви холивудски филм ще бъде за Томас Едисон с участието на Бенедикт Къмбърбач в главната роля. Кога трябва да започнат снимките?

– В края на тази година. В момента върви предварителната подготовка.

– Вие безспорно сте режисьор и продуцент, натрупал комерсиален успех – каква е вашата формула за това?

– Именно в това, че съвместявам двете функции. Бюджетът определя формата и стила на един филм. А тайната е в това, че към бюджета трябва да се отнасяш творчески, а не технически.

 

AFISH.BG

Tags: интервюрежисьортимур бекмамбетовфилм
afish

afish

категории

  • uncategorized (6)
  • Изложби (350)
  • Интервю (51)
  • Кино (597)
  • Книги (420)
  • Музика (535)
  • Новини (818)
  • Откъс на деня (738)
  • Поезия (658)
  • Театър (198)
  • Цитати (884)
  • Четива (95)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist