Новата екранизация на „Бен Хур” в момента е сред най-нашумелите филмови заглави по света. Продукцията е американска, но режисьорът е руснак – Тимур Бекмамбетов, който вече има зад гърба си доста касови хитове. Сред тях са както заснетите в Русия „Нощна стража” и „Дневна стража”, така и холивудските продукции „Неуловим” и „Ейбрахам Линкълн: Ловецът на вампири”.
Бекмамбетов получава лична покана да режисира новия „Бен Хур” от холивудските компании „Paramount Pictures” и „MGM”. Филмът е заснет с бюджет от 100 млн. долара. За своята версия на прочутия роман, за начина, по който се прави кино в САЩ и в Русия и за начина да успееш като режисьор и продуцент Тимур Бекмамбетов разказва пред РИА „Новости” и www.kinometro.ru:
– Тимур Нуруахитович, през 1960 г. легендарният филм „Бен Хур” на Уилям Уайлър получава 11 награди „Оскар”. Когато от „Paramount Pictures” и „MGM” ви предложиха да направите нова екранизация по бестселъра на Лу Уолъс, не се си зададохте въпроса: „Защо? Откъде накъде?”
– Когато говорим за „Бен Хур” на Уайлър, не бива да забравяме, че за този филм са чували едва 40-50% от зрителите, които в днешно време ходят на кино. Едва 10% от останалите са го гледали и едва ли помнят повече от един-два момента от него. Единици могат да се изкажат смислено за класическия „Бен Хур”, но легендата за него е безмерна. Когато ми се обадиха, веднага си помислих: „Лоша идея. Ще се състезаваш не с филм, а с мит.” Невъзможно е да победиш един мит, но се съгласих, след като прочетох сценария, написан от носителя на „Оскар” Джон Ридли („12 години робство”).
– По какво сценарият на Ридли се различава от този за оригиналния филм?
– Романът „Бен Хур: Една християнска притча” е написан през XIX век и става най-популярната книга в Америка след Библията. Сценарият на Ридли е по-близо до литературния първоизточник. Предишната екранизация е за това как добрият брат отмъщава на лошия, а нашият филм, също като книгата, е за прошката, за това, което е най-трудно в живота – да се научим да прощаваме. Това е история за раждането на вярата, за това как рухва Римската империя.
Темата е много актуална. Днес всички ние наблюдаваме как светът се преустройва, но си остават нещата, които са съществували и тогава – глобализация, тероризъм, култ към успеха, безумна вяра в това, че съперничеството гарантира развитието на цивилизацията, че личната свобода е най-висшата ценност на земята.
И аз реших да направят този филм. Рядка възможност е да заснемеш скъпо зрелищно кино, в което има смисъл; което разказва на хората за реално вълнуващи ги неща; филм с уникална идея, която помага на всички да погледнат на света по различен начин.
Кадър от филма “Бен Хур”, реж. Тимур Бекмамбетов
– Учудващо е, че главните роли в такъв мащабен проект изпълняват не звезди от А класа. В образа на Бен Хур например е британският актьор Джек Хюстън, на когото всичко тепърва му предстои. Студиото ли взе това решение?
– Звездата на филма е неговото заглавие. Толкова много вярвахме в материала, че можехме да го заснемем без услугите на лицата от кориците на лъскавите списания. Все пак с нас беше носителят на „Оскар” Морган Фрийман, с когото имах огромното щастие да работя, а колкото до Джек Хюстън – мнозина го познават от тв сериалите.
– Наскоро в западните медии се появи информация, че той е сред основните претенденти за ролята на Джеймс Бонд след оттеглянето на Даниъл Крейг…
– Защо не?! Сигурен съм, че Джек ще стане звезда.
– Обичате да изпробвате нови неща и спецефекти – така ли беше и в „Бен Хур”?
– Да, има нови неща, макар да не се набиват на очи. Зрителят по-скоро ще ги почувства. Преди хората са търсили вдъхновение в местата, където са се случвали събитията, чели са много книги, за да се вживеят в образите. Днес има интернет. Ако постмодернизмът в киното се базира на опита на предишни режисьори, то аз се опирах на опита на любителите – огромно количество от сцените във филма са по мотиви от видеоклипове в мрежата. Например прототип на епизода с ареста на семейство от римски войници е видео, заснето по време на арести на местни жители от американски войници в Ирак.
– Къде снимахте?
– Снимахме в Рим, в студио „Чинечита”, а град Матера, Южна Италия, се превърна за нас в древен Ерусалим. На същото място навремето Пиер Паоло Пазолини е снимал „Евангелие по Матея”, а Мел Гибсън – „Страстите Христови”.
– Руското кино отдавна има комплекси спрямо Холивуд. Местните неуспехи се оправдават с недостиг на сили, средства, бюджети и т.н. Вие не за пръв път лично наблюдавате как се прави кино в Америка и в Русия. Можете ли да сравните двата филмови пазара?
– Боя се, че това няма да е сравнение на два филмови пазара, а сравнение на една глобална кинематография с една локална. Защото Холивуд е квазиминистерство на кинематографията на целия свят. По много признаци това не е абсолютно американско кино. Първо, защото там парите не са американски, а китайски – преди това бяха немски, японски, чувал съм, че е имало и малко руски. Тоест инвестициите са международни. Филми снимат режисьори от цял свят – германецът Роланд Емерих, Алфонсо Куарон от Мексико, аз пък съм от Русия. Повечето от актьорите са англичани, австралийци, французи… Така в екипа на една кинопродукция има хора от цял свят. Реализират се не само в САЩ, а и в Канада, Унгария, България…
Общо взето, прието е да се казва, че холивудското кино е американско, само защото мястото, където се вземат решенията, е Лос Анджелис. Според мен, ако трябва да защитим своя пазар, необходимо ни е да се стремим и към експанзия. За да пресмятаме не каква част е руското кино на нашия пазар, а каква част е то на международния пазар.
– Добре, имаше ли нещо в заснемането на „Бен Хур”, което да е било невъзможно да се направи в Русия?
– Не, нищо. Просто в Русия подобен филм би струвал три пъти по-евтино. Нищо не пречеше да се намерят средства, да се акумулират в Москва или Санкт Петербург, да се поканят руски режисьор, оператор, художник по костюмите от „Мосфилм”. Впрочем,част от компютърната графика направихме в Москва. Могат да се поканят художници от Канада, актьори от Англия, реквизитори от Италия и да се заснеме филм, който ще пълни залите по целия свят. Проблемът е единствено в това къде се намира центърът, в който се вземат решенията.
– В този смисъл по-лесно ли е на независимото американско кино, което е в непосредствена близост с Холивуд?
– Не, на него му е много трудно – също както и на руското кино. Ако се пресметне частта на независимите американски продукции в националното разпространение, тя ще бъде много малка. Защото на местния пазар, както практически навсякъде, публика събират международни проекти, заснети с международни пари, с международен състав, произведени на международни снимачни площадки за международното разпространение. Такава е традицията в тази изграждана десетилетия наред система. Ако някой сега намери милиард долара и ги вложи в продуциране на такива филми с център за вземане на решения в Москва, то светът тогава ще се промени.
– В „Бен Хур” вие сте само режисьор – трудно ли ви беше да потискате гласа на продуцента в себе си?
– Имах много добър продуцент – Дънкан Хендерсон, който се занимаваше пряко с организирането на снимките в Италия. Истински образец за подражание! Макар че… в Русия все още има добри продуценти, докато в Америка те вече са дефицит
– Твърди се, че следващият ви холивудски филм ще бъде за Томас Едисон с участието на Бенедикт Къмбърбач в главната роля. Кога трябва да започнат снимките?
– В края на тази година. В момента върви предварителната подготовка.
– Вие безспорно сте режисьор и продуцент, натрупал комерсиален успех – каква е вашата формула за това?
– Именно в това, че съвместявам двете функции. Бюджетът определя формата и стила на един филм. А тайната е в това, че към бюджета трябва да се отнасяш творчески, а не технически.
AFISH.BG
