МОЯТА СЯНКА
О, сянко, спътнице сърдечна,
ненужна, няма и покорна,
ти вред ме следваш неуморна,
като съмнението вечна.
Другарка незабележима,
другарка, що не се забравя,
животът с теб се утвърждава
и те смъртта от нас отнима.
Рисунка си, карикатура…
Напомняш ме и си различна,
една особеност безлична,
шега досадна — ще притуря.
За стихотвореца самотен
си постоянно развлечение
и тема си за размишление
в превратностите на живота.
На тялото груб отпечатък,
а може би и на душата…
Покоят ти и немотата
усещам като недостатък.
Да те изтрия, искам аз,
рисунко на дебела четка,
но спомням си в последна сметка,
че чул съм нейде твоя глас.
Познавам твойта доброта,
полезна, скришна и позната,
и твоите шеги с луната,
когато скитам се нощя.
Разкъсал земната верига,
щом легна в черната могила
и светлина до мен не стига,
къде ще идеш, моя мила?
Другарка незабележима,
другарка, що не се забравя…
Животът с теб се утвърждава
и те смъртта от нас отнима.
ДЕЦА В ПАРКА
Това е случка толкова дълбока,
че важният й смисъл ще те смае.
Една загадка има водоскока:
той казва, що детето само знае.
И тъй като го знае, приближава
внимателно до струята бъбрива
и мисълта му пълна е тогава
на водоскока със речта звънлива.
Макар и слушан често, тоя глас
остава непонятен за ухото.
Познава го човек, и то завчас,
в началото щастливо на живота.
© Превод от испански: Атанас Далчев и Александър Муратов
СОЛЕАРЕС*
Косите ме плениха,
очите ме осъдиха,
но устните присъдата ти отмениха.
*Солеарес – разновидност на андалузката песен с куплети-тристишия.
© Превод от испански: Георги Ангелов
AFISH.BG
