*
Ти си ми вълшебно огледало.
В теб се оглеждам от глава до пети,
цялата,
и се виждам невиждана:
от очите ти – посребрена,
от устните – позлатена,
от ръцете ти – като царица накичена,
омагьосана.
Обичана.
Аз съм ехото, скрито в гората.
Ти си в мен, уловен и повторен стократно:
въздъхнеш,
засмееш се тихо,
продумаш –
а аз те подхващам звънливо и шумно,
затрептявам със теб като сребърен ручей
и вече съм песен,
твое съзвучие.
© Станка Пенчева
AFISH.BG
