Ловец на сърца
Бързо изкачих стъпалата.
Спрях се и видях сам вратата,
която твоя ключ пред мен заключи.
Трябва да си тръгна в този случай.
Преждата сега навиват каменни ръце.
Аз надежда ще посея в празното поле,
за да мога някой друг път теб да уловя.
Аз завинаги ще съм ловецът на сърца.
Във Вечната любов аз не вярвам.
Вярвам или не, за нея проповядвам.
Истински сърца ще потърся
за да уловя с гордостта си.
Ловният сезон започва.
Искам аз да съм готов
в твоето сърце да вкопча
моята стрела любов.
Безнадеждност, моя любима
Сянката, която хвърля,
има форма на жена.
Силуетът й е бронзов,
мит в египетска ръка.
Тя се казва Безнадеждност,
но има вид на фотомодел.
Еротична до метежност,
истинска като море.
Тя стъпва, тя стъпва,
тя стъпва пред мене само,
тя плаче, тя плаче,
тя плаче нощем с мен.
С вид на френска пеперуда
тя разсича моя ден
и запалила колата
ме превръща в нож пленен.
Но не мога да я съдя,
пратиха ми я в нощта,
в която аз със детски крясък
влезнах във света-игра.
Ти се казваш Безнадеждност,
скъпа, стой при мен сега,
влез под кожата ми с нежност,
татуиран с теб ще умра.
Роман
Всяка вечер книгата отварям,
това е моят любим роман,
в който героят го обезглавяват,
когато разбрали, че не иска да е сам.
Няма религия, няма вяра,
която да иска от теб
сам да се затвориш в гола стая
и да се превърнеш във портрет.
Какво ме засягат, питам ви всички,
тези преминали стари войни,
не искам нищо за тях да зная,
животът е днес, а не в минали дни.
“Копеле” всяко дете се нарича,
щом е родено на този свят.
Не ме интересуват ваш’те измислици,
детето е истинско и без брак.
© Димитър Воев
AFISH.BG
