ТЕРАСА
Ти може би не знаеше, че аз съм
късмета ти и чакаше все друг,
но виж: стоя под твоята тераса
от цяла вечност премалял от студ!
И цяла вечност в дланите си стискам
букет от незабрава и копнеж,
и само теб от всички живи искам,
Единствена…Повярвай, само Теб!
Че няма кой в света да ни повтори,
тъй както кой да ни спаси от тлен,
ала защо зад спуснатите щори
все друг прегръщаш, а бленуваш мен?!
И за какво стрелките на живота
наивно се опитваш да възпреш,
додето даваш всичко на идиота,
без обич с който гаснеш като свещ?!
В безкрайния си мъжки оптимизъм
надявам се, че в някой бъдещ ден
ще видя сянката ти да излиза
на таз тераса, взирайки се в мен.
И като водопад ще се разпръсне
гласа ти възхитен, че ме откри,
но сам стоя…И май съм те измислил?!
И сън са, и терасата, и Ти…
© Йордан Пеев
AFISH.BG
