МОЖЕ БИ
Замрелите в тъга струни
на моето сърце
меланхолно, –
докосна леко ти с ръце –
неволно –
може би – – – –
… И скъса болните струни
на моето сърце
меланхолно, –
едвам докоснал ги с ръце –
неволно –
може би – – – –
*
Когато първи път сърце ми клето
съдбата нарани без жал –
аз дълго, дълги… лях сълзи, догдето
удавих първата печал!
И ето, днес до смърт сърце ми пак ранено,
а ни сълзица не пролях;
и само болка сетих как студено
на устни ми беззвучен трепна смях.
…. Да бих могла пак сълзи днес да лея,
бих плакала до кърви аз;
да бих можла без болка да се смея –
до плач, как звучно смяла бих се с глас…
*
Ти казваш: смея се звънливо аз,
омаян слушаш ме в захлас…
Дете, дете!… Нима не чуеш през смехът –
на моята ридающа душа плачът?
И казваш често; моите очи
сърце ти сгрявали с лъчи.
Дете, дете!… Нима не виждаш ти,
че то сълза е, що в очите ми блести?
© Екатерина Ненчева
AFISH.BG
