Изглежда всеки път, когато Фройд мисли, че е открил своя приемник, бива изоставян от него. Или поне така става с Юнг и Адлер. Междувременно, обаче, дъщеря му посещава лекции, участва в анализи заедно с баща си и изобщо се развива като психоаналитик. Също така тя се грижи за него, след като той се разболява от рак през 1923 г. Анна се превръща в символичния приемник на Зигмунд Фройд.
Психология на Аза
За разлика от Юнг и Адлер, тя остава вярна на основните идеи, развити от баща й. Въпреки това се интересува повече от динамиката на психиката, отколкото от структурата й и е особено заинтригувана от мястото на Аза в психичните процеси. Както тя правилно посочва, Азът е “наблюдателницата”, от която гледаме случващото се с То и СуперАз, и въобще с несъзнаваното като цяло, и затова заслужава да бъде изучаван.
Анна Фройд е найизвестна с книгата си “Азът и защитните механизми”, в която дава доста ясно описание на това как работят защитните механизми и обръща особено внимание на тези от тях, използвани от юношите. Разделът за защитните механизми в тази част от статията се основава толкова много на работата на Анна, колкото и на тази на Зигмунд Фройд.
Фокусирането върху Аза слага началото на психоаналитично движение, наречено “психология на Аза”, което днес включва повечето (макар да е спорно да се твърди с точност) фройдисти. То взима ранните теории на Зигмунд Фройд като основа, но се развива до пообщи, практически, ежедневни задачи на Аза. По този начин, фройдистката теория може да бъде прилагана не само при психопатологията, но и при социални въпроси и при такива, свързани с развитието. Ерик Ериксън е найдобрият пример за психолог на Аза.
Анна с баща си Зигмунд
Детска психология
Анна Фройд не е предимно теоритик. Нейните интереси са поскоро с практическа насоченост и поголямата част от енергията й е посветена на анализ на деца и юноши, и на подобряване качеството на този анализ. Все пак баща й работи предимно с възрастни пациенти. Въпреки, че пише доста за развитието, той извежда изводите си от гледна точка на възрастните. А как да се постъпи с детето, за което семейните кризи, травми и фиксации са настоящи, непосредствени събития, а не бледи спомени?
На първо място, връзката на детето с терапевта е различна. Родителите все още заемат голяма част от живота му, от която терапевтът не може и не бива да се опитва да ги измести. Не е полезно и да се старае да влиза в ролята поскоро на друго дете, отколкото на авторитетна фигура. Анна Фройд открива, че найдобрият начин за решаване на “проблема с трансфера” е този, който идва най-естествено: да бъде грижовен възрастен, а не ново другарче, нито заместител на родителя. Нейният подход изглежда авторитарен от гледна точка на много от съвременните терапии за деца, но може да се окаже поразумен.
Друг проблем при анализирането на деца е, че способностите им за използване на символи не са така развити, като на възрастните. Помалките със сигурност могат да имат трудности да разкажат емоциите си. Дори поголемите деца не са склонни, за разлика от възрастните, да заровят проблемите си под сложни символи. Все пак, детските неприятности са тукисега, няма много време за изграждане на защитни механизми. Така че проблемите са близо до повърхността и намират израза си почесто в преки и порядко в символични, поведенчески и емоционални изяви.
Значителна част от приноса на Анна Фройд към изучаването на личността се дължи на работата й в “Клиниката за детска терапия Хамстед” в Лондон, за чието основаване помага. Там тя открива един от найголемите недостатъци в комуникацията между терапевтите: докато проблемите на възрастните се обсъждат като се наричат с традиционни имена, с детските не е така.
Тъй като детските проблеми са понепосредствени, Анна Фройд ги преформулира в зависимост от развитието. Дете, което се развива заедно с връстниците си от гледна точка на хранене, хигиенни навици, стилове на игра, връзки с другарчетата и т.н., може да се счита за здраво. Когато един или друг аспект от развитието му сериозно изостане, клиницистът може да приеме, че има проблем и да го разкрие, като опише конкретното забавяне.
Бащата и дъщерята са били много близки
Изследвания
Анна Фройд оказва влияние и върху изследванията във фройдистката психология. Тя стандартизира записите на деца с диагностични профили, подкрепя обединяването на наблюдения от множество анализи, както и лонгитюдното изучаване на развитието от ранното детство до юношеството. Също така прокарва пътя на използването на естествени експерименти, като внимателния анализ на деца, страдащи от еднакви проблеми например, слепота или ранни травми от загуба на родителите във войната. Найчестата критика към фройдистката психология, че не почива на емпирична основа, е уместна само, ако “емпирична основа” се ограничава до лабораторни експерименти!
Повечето от работата на Анна Фройд се съдържа в “Трудове на Анна Фройд” седемтомна колекция от нейните книги и публикации, включително “Азът и защитните механизми”, и работата й по анализиране на деца и юноши. Тя е добър писател, публикациите й не са прекалено технически като стил и използва много интересни случаи като примери.
Д-р Джордж Буре, превод Пенка Канджева
AFISH.BG
