• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Поезия

„Тази любов си е твоя”

afish by afish
21 March 2017
in Поезия
0
„Тази любов си е твоя”
0
SHARES
6
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

***

Нищо не крие нощта.
Освен един сън – буден.
Този сезон умря,
без да разцъфне в чудо.
Нищо не чувам сега.
Освен един марш – последен.
Как да звучи стиха с този глас –
сив и леден.
Още навявам тъга.
Станах догоре пряспа.
Паднеш ли с мен в снега –
никакъв шанс за бягство.
Галя го с мокра ръка.
С ледни очи и устни.
Колко е тъжен смеха
в къща без летни чувства.
Пак ще излъжа съня.
Този сезон е мъртъв.
Нищо не плаче така,
както капчук на църква…

***

Колкото вяра във празничен храм.
Колкото капка в пустиня.
Още сънува. Далеч е от тук.
Още е влюбено-синя.
Още събира в очите си дъжд.
Още небето люлее.
Колко простори – измисля, руши…
Колкото плаче – се смее.
Страх я сковава, смело върви.
Дъх й не стига, а пее.
Дълго се вглежда – бездънни очи.
Зима, а лятото тлее.
Колкото шепот и колкото вик.
Няма си нищо познато.
Още се вслушва. Дълго мълчи.
Колкото тиха – проклета.
Колко я гони и колко я кле –
тръгне ли – спира сърцето.
Колкото буква и колкото стих.
Колкото свят и отгоре.
Тя е от тези – до дъх и до гроб.
Колко живот е?! Живей я!
Дишай я! Смело! През смях и сълзи!

Тази любов си е твоя…

***

Есента се загръща с дълбоко и тихо отсъствие.
И какво да очаквам, щом мракът се люби с дъжда…
И какво да поискам, щом всичко до корен е дала –
безнадеждно се ронят последните жълти листа.
Тишината е птица, изпяла тъгата до края,
а сърцето е стая, която си няма таван.
Аз по вятъра своите мисли дъждовни гадая,
а пък вятърът вие, от есенна мъка пиян.
Знам, животът е избор от влюбени липси и грешки
и сърцето си плаща със лихвите всяка от тях,
ала още мечтае за пролетно цъфнали срещи,
с три надежди завито, преди да се пръсне от страх.
Любовта е ожулила всички сърдечни пътеки
и така е пораснала – с всяка раздяла по грам.
Аз отдавна го знам – есента не е място за всеки…
И къде ли отивам? Навярно където си – там!

Соня Георгиева

AFISH.BG

Tags: балконингмореслънчев брягтуристхотелшвед
afish

afish

категории

  • uncategorized (6)
  • Изложби (350)
  • Интервю (51)
  • Кино (597)
  • Книги (420)
  • Музика (535)
  • Новини (818)
  • Откъс на деня (738)
  • Поезия (658)
  • Театър (198)
  • Цитати (884)
  • Четива (95)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist