„Автентична е нейната поезия не само защото се ражда от неподправени чувства. В стиховете й делничното, битовото, обикновеното някак изведнъж засиява в неочаквана светлина, сгрява и възвисява”, казва проф. Симеон Хаджикосев за Юлия Пискулийска.
И ето, че на книжния пазар се появи петата стихосбирка на Юлия – „Диво цвете”. Журналистката, публицист и белетрист през последните години, по традиция издава в навечерието на Коледа томче със стихове. В клуб „Максим” на Театър “Българска армия” Таня Лолова прочете нейни творби. А съпругът на актрисата Славе изложи свои картини.
Колеги, приятели, лекари, политици и литератори поздравиха Юлия, която не спира да се раздава. Всъщност тя е пристрастена към документалистиката, която дава възможност за факти и информация в рамките на истината. Работила е в отдел „Култура” на в. „Труд”, отдел „Публицистика” на сп. „Пламък”, в. „Словото”, два мандата е зам.-председател по професионално-творческите въпроси на Съюза на българските журналисти.
Таня Лолова прочете стихове на Юлия
„Не знам как би изглеждал животът, ако от сутрин до вечер, дни наред, години наред сме все едни и същи. Понякога се събуждам опиянена от усещането за зора, от плясъка на лястовича песен, друг път мрачното не изпълзява от мен, непобедено и в съня. Случва се да пренеса тежък камък на грижа и да съм все така усмихната и добра. Случва се и другото – малко камъче да разкъса брега, да ме препрати под сипей, да ме блъска в трънака на непреодолимото. Не умея да прощавам на хората, които дълбоко са ме наранили. Правя това, което мога – препращам ги под същия този сипей и се опитвам да не мисля за тях. Някои имат имена. И лица. Другите познавам по делата.
Някои от тях са лисици. Пухкави, с весели опашчици. С чара на ласкателя. Други са откровено груби. Няма как да си един и същ в досега с всичко това, което е нашият свят. Несигурността е навсякъде. Познах я и когато в един прекрасен ден г-н Вирус превзе моя компютър и просто така, сякаш нищо не се е случило, поиска 500 долара за една парола, която щеше да ми върне семейни снимки, думи, думи, стихове, много изписани редове…от цели петнайсет години… Приех удара. Омекотен от многото удари, които мнозина от нас понасят: уволнение, обида, грубост, несправедливост… И си купих тетрадки. С бели листа. Не обичам редовете. Е, сега имам много такива тетрадки – с бели мечки, с голи пъпчета, с екстремни спортове, с идоли разни – но аз не ги забелязвам, задрасках присъствието им и се съсредоточих само върху белите листа”, пише в предговора към новата си книга Юлия Пискулийска.
Юлия Пискулийска представи новата си стихосбирка със страхотно настроение
Ето и едно от стихотворенията, публикувани в “Диво цвете”:
ЖИВА СЪМ
Жива съм, понякога повече, понякога някак смутена,
имам пулс, но той галопира, изпуснал своето стреме,
люлее се, блъска се, блъска и мене стремглаво –
и въздишам, ръката подпряла отляво.
Откъде този стрък на тревога поникна?
Как не мога с острието внезапно да свикна,
как от всяка битка с тревога поредна
се изплъзвам, на чувства все повече бедна…
И какво, дявол знае какво е
чудото, това лековито алое,
дето ме дърпа нагоре, спасява
моя дух и от суша, и огън, и лава…
Жива съм, понякога повече, понякога малко.
Понякога устремна. Друг път – безнога русалка.
Но намирам пътя в река бързотечна.
И така – хем удавена, жива съм вечно.
Челна снимка: Сърдечно приятелство свързва Юлия и Таня Лолова
Люсиена Крумова, AFISH.BG
