“- Виждаш ли, когато ти казвах, че животът е партньор. Че трябва да го приемаш като приятел, да танцуваш с него, да даваш, да даваш без да си правиш сметки. И че по-късно той откликва и ти връща даденото… Че човек трябва да се вземе в ръце, да работи върху себе си, да приема грешките си, да ги поправя, да е инициативен… И тогава животът влиза в ритъма. Започва да танцува с теб.”
Катрин Панкол, “Жълтите очи на крокодилите”
AFISH.BG
