Аз съм градско момче. В големите градове всичко е уредено ¬ човек може да отиде в парка и да постои известно време сред природа, в миниатюрен провинциален пейзаж, но в провинцията няма подобни късчета от големия град, затова там винаги ме наляга голяма носталгия.
Има и друга причина да обичам града повече от селото: в града всичко е приспособено за работа, а в селото ¬ за почивка. По-приятно ми е да работя, отколкото да почивам. В града дори дърветата в парковете се трудят усилено, защото броят на хората, за които трябва да произвеждат кислород и хлорофил, е направо изумителен. Ако живееш в Канада, ще имаш на разположение милиони дървета, които произвеждат кислород специално за теб, тъй че всяко от тях ще работи далеч не толкова усилено. Затова пък едно дърво, посадено на Таймс Скуеър, трябва да изработва кислород за милиони хора. В Ню Йорк действително се налага да се скъсваш от работа, това и дърветата го знаят ¬ достатъчно е само да ги погледнеш. Оня ден, както си вървях по 57-а улица, се загледах в новата скосена сграда на отсрещната страна и се блъснах право в едно дърво. Смутих се, защото нямаше как да се престоря, че нищо не е станало. Просто паднах връз дървото на Петдесет и седма западна улица, защото изобщо не очаквах да се натъкна на подобно нещо.
Животът е устроен така, че хората постоянно се озовават ту в претъпкано метро или асансьор, ту сам-самички в някакви огромни стаи. Всеки трябва да разполага с голяма стая, в която да може да отиде, но добре би било и всеки понякога да се вози в претъпканото метро.
Обикновено хората са прекалено уморени, когато се возят в метрото, и хич не им е до песни и танци, но според мен, ако можеха да пеят и да танцуват в метрото, щеше много да им хареса.
Хлапетата, които нощем рисуват графити по вагоните на метрото, отлично са се научили да преработват градското пространство. Нощно време, когато вагоните са празни, те се промъкват в подземните станции и именно там пеят и танцуват. През нощта станциите са като дворци, където цялото пространство ти принадлежи.
Пространствата от типа на гетата са неподходящи за Америка. Неудачно е хора от един вид да живеят заедно. Не бива хората да се струпват в еднородни групи, да ядат една и съща храна. В Америка всичко трябва да се смесва и разбърква добре. Ако бях президент, щях да карам всички да се смесват и разбъркват помежду си още повече. Но там е работата, че Америка е свободна страна ¬ няма как да принудиш някого да прави каквото и да е.
Убеден съм, че трябва да се живее в една стая. Една празна стая, в която да има само креват, поднос и куфар. Човек може да върши всичко или от леглото, или направо в леглото ¬ да яде, да спи, да мисли, да прави гимнастика, да пуши, ¬ а банята и телефонът трябва да му бъдат съвсем под ръка.
Така или иначе, всичко изглежда някак по-ефектно, когато го правиш в леглото. Дори беленето на картофи.
Пространството на куфара е тъй рационално. Куфар, който съдържа всичко необходимо:
една лъжица
една вилица
една чиния
една чаша
една риза
едни гащи
един чорап
една обувка
Един куфар и една празна стая. Страхотно. Направо идеално.
Живеейки в една стая, човек се отървава от безброй грижи. Но за беда основните тревоги си остават:
Изключени ли са лампите? Добре ли е затегнат кранът на чешмата? Угасени ли са цигарите? Заключена ли е външната врата? Работи ли асансьорът? Има ли някой в коридора? Кой ми е седнал в скута?
В наши дни мнозина спят в пространства с пирамидална форма, защото смятат, че така ще се запазят млади и жизнени и ще спрат процеса на стареене. Мен това не ме тревожи ¬ аз си имам криле. И все пак моят идеал за пространство също напомня пирамида, защото в този случай не се налага да мислиш за таван. Ако искаш да имаш покрив над главата си, защо стените да не бъдат едновременно и таван, така ще имаш една грижа по-малко, една повърхност по-малко ¬ няма ни да я гледаш, ни да я чистиш, ни да я боядисваш. Индианците, които са живеели в шатри, наречени типита, са били на прав път. Конусовидното жилище би било чудесно, ако окръжностите не изключваха ъглите и ако успееш да намериш подходяща кръгла мивка; все пак аз самият бих предпочел пирамидално помещение с равностранен триъгълник в основата, и то даже повече, отколкото пирамида с квадратна основа, защото при триъгълната основа имаш една стена по-малко и така ъглите, които трябва да метеш, също се намаляват с един.
© Превод от англиски: Светла Христова, „Философията на Анди Уорхол”
AFISH.BG
