Роджър Зелазни (13.05.1937 – 14.05.1995) е една от най-значимите фигури в съвременния фентъзи жанр и научна фантастика. В началото на 60-те години на XX век печели бърза слава на един от най-добрите представители на Новата вълна на фантастиката. Носител е на наградите „Небюла” три пъти и на „Хюго” шест пъти.
Писателят има изключителен талант в измислянето и изобразяването на светове с правдоподобни магически системи, сили и свръхестествени същества.
Впечатляващите описания на детайли от приложната магия в измислените от него светове го отличават от останалите автори в областта. Научната фантастика на Зелазни е силно повлияна от митология и поезия, включително френската, британската и американската класика от късния 19 век и ранния 20 век. Честа тема са богове или хора, превърнали се в богове.
Романите и късите разкази на Зелазни обичайно включват образи от класическата митология, вписани в модерния свят.
Макар действието в неговите произведения да се развива в измислени светове, думите на Зелазни се отнасят с пълна сила за светът, в който живеем днес:
„Обичам библиотеките. Стените от думи около мен, красиви и мъдри, ме карат да се чувствам удобно и сигурно. Винаги ми е по-добре, когато мога да видя, че нещо задържа сенките.“
„Знам също, че смъртта е единственият бог, който идва, когато го повикаш.“
„Не ме събуждай до края на света…освен ако не е с някакъв много готин специален ефект.“
„Думите нямат значение. Но човек забравя реалността и запомня думите.“
„Няма такова нещо като цивилизация. Думата е измислена само за да означава изкуството да живееш в града“
“Внезапно, по време на писането се ражда ситуация, в която виждаш алтернатива на това, което правиш, една луда и дива хазартна ситуация, което може да се справи с проблема, но може да те накара да изглеждаш и тъп и смешен…или брилянтен – и ти няма как да знаеш кое ще се случи. Е, можеш да играеш на сигурно, разбира се, и да продължиш по предначертания от тебе самия план. Или пък можеш да повярваш на своя личен демон, който ти е предоставил тази луда идея.”
„Ако перифразираме Едип, Хамлет, Лир и всички тези останали момчета: „Иска ми се да бях знаел какво ще стане предварително“.
„Когато казах, че искам да умра в съня си, всъщност исках да кажа, че искам да бъда стъпкан от слон, докато правя любов.“
„- Ти работиш ли за правителството. За което и да е?
– Плащам данъци, което означава, че работя за правителството на непълен работен ден. Да!“
„Вселената не е измислила справедливостта. Това е направил човекът. За съжаление обаче, човек трябва да живее във вселената.“
„Като си помисли човек, природата понякога подхвърля по някой и друг кокал на ония, които е осакатила – често под формата на някакво умение, обикновено безполезно, или още по-страшно – проклятието на интелигентността.”
„Онова, което пълни сърцето, са очакването и споменът – никога онова, което усещаш в момента.”
„Учтивостта е ковчегът на дресираната душа.”
AFISH.BG
