Тъй рече Виктор за снеговалежа
Снежинките не са безплътни, щом имат сенки.
Една въздишка се откърти – почти вселенска.
Снежинките не са безшумни, щом нещо шушне
върху натрупаните хълмчета около къщата.
Снежинките са ореолчета на боси ангелчета,
политващи надолу, колчем някой проплаче –
да го докоснат, да целунат коленце, кутре,
следа от нови зимни гуми на кръстопътя,
къдрица, от ветреца рошната, ресна от шалче,
два зъзнещи на клона рошкови, от студ нагарчащи.
Снежинките са безопасни поединично.
До сутринта ще станат пряспа, покрила всичко.
Снежинките са като срички на старофренски.
Въздишката ми те обича – все по-вселенски.
© М. П.❄️❄️
AFISH.BG
