Ще те обичам не дотук, а двайсет метра по-нататък.
Пейзажът там ще бъде друг. По градскому внезапно кратък.
В един рибарски магазин ще вляза за пъстърва. Прясна.
Кой любовта ще замрази до степен да мъжди и гасне.
Ще се възправят ли скали от песъчинките, наболи
чаршафа, в който сме били неведоми, невинни, голи.
Ще чуем ли в нощта петел с наперен към звездите гребен,
та някой, който те е взел, да отрече, че е със тебе.
Омразата не сполетя душите ни в библейски смисъл.
И щом е среща – да е Тя. И щом е обич – да е чиста.
И щом е дом – да е един. И щом е с тебе – да е само.
И покривът да е с комин, дори да е от ланшна слама.
Пъстървите са само две. Последните във магазина.
Дописвам тези редове напреко тротоара зимен
и стъпките ми търсят път към светофара, който срича
в мъглата своя шепот жълт: От-тук-на-та-тък-те-о-би-чам.
Маргарита Петкова
AFISH.BG
