Тъй рече Виктор преди Хелоуин
Възседнал тиквена каляска, пътува през трънак към чал –
там, дето мравки ръкопляскат с уши от разтопен опал.
Там, дето свирещи пъстърви се шмугват в папратов камъш.
Там, дето изгревът е гърбав, а залезът е грохнал мъж.
Там, дето славеите страдат насред житейския папур,
от страст към сетната награда – да ги възпеят в Сингапур.*
Там, дето пухкави калинки тъкат от точките си плащ
и пет щурчета свирят Глинка пред евтин дамски слугинаж.
Там, дето свян струи на капки и е нахапан всеки плод,
и всяка вещица е с шапка, а всяка сянка – ешафод…
Там, дето всеки жест нагарча и на вселенския стобор
чернее омърлушен гарван, за да програчи: Nevermore!
*Виктор не носи отговорност за тези, които не са чели Карел Чапек
© Маргарита Петкова, „Тъй рече Виктор”, ИК „Персей”, 2018
@ Снимка: Иван Стоименов
AFISH.BG
