• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Поезия

„Та самотата на име Любов да си иде оттук…”

afish by afish
13 June 2017
in Поезия
0
„Та самотата на име Любов да си иде оттук…”
0
SHARES
3
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

ЧЕТИРИТЕ ВЪЗРАСТИ НА ЧОВЕКА

В битка той със тялото се сдави.
То го победи. И се изправи.

Със сърцето тръгна на двубой –
чезнат и невинност, и покой.

И с ума се сби, лице в лице.
Изостави гордото сърце.

С Бога днес се счепква в диалог.
В полунощ ще надделее Бог.

ПЕСЕН НА ЗНАТНАТА ГОСПОДАРКА

Въртя се аз
като бик на корида,
не зная какво съм,
къде да отида.
Устата ми шепне
едничко име –
аз обичам
и срам гори ме.
Кинжал за душата
душата ми чака –
същински звяр
на четири крака.

СОЛОМОН И САВСКАТА ЦАРИЦА

Целуна Соломон на Сава
вечерното лице
и рече: “Цял ден тук говорим
и с думи, и с ръце,
от пладне все си се въртим
с походка най-послушна
из темата за любовта
като стар кон в конюшна.”

А тя на Соломон пропя
и в скута му се сви:
“Да бе въпросът по-достоен
за мъдрите глави,
сам би разбрал това, което
сега ще ти прошушна –
не темата, а мойте мисли
са тясната конюшна.”

Целуна Соломон на Сава
арабските очи
и каза: “Цялата наука
ще мига и мълчи
пред нас – откакто любовта
един към друг ни люшна,
светът е станал отведнъж
най-тягостна конюшна.”

ТОЙ УТЕШАВА СВОЯТА ЛЮБИМА

Аз чувам Конете на Мрака – ехтящи копита,
нажежени зеници, гриви, пръхтящи от мощ.
Северът ги застила с леплива, лазеща нощ,
Изтокът с радост потайна в зори ги връхлита,
Западът рони роса и въздиша с печал,
Югът сипе порой от рози в пламтящи одежди.
О, щетни Сънища, Блянове, Страсти, Надежди –
Конете на Злата съдба препускат сред плисъци кал.
Любима, очи притвори, сърцето ти нека бие
до моето, нека косата ти ме засипе без звук –
дано плющящите гриви и тежкия тропот да скрие,
та самотата на име Любов да си иде оттук.

СМЪРТ

Надежда и страх не знае
звярът, когато умира,
ала човекът в края
с надежда и страх се взира.
Вечно той влиза в ковчег
и вечно оттам се вдига.
Големият човек
и пред убиец не мига,
с насмешка всичко свое
отхвърля – дъха, кръвта.
Той знае смърт какво е –
човек е създал смъртта.

© Превод от английски: Владимир Трендафилов

AFISH.BG

Tags: уилям бътлър йейтс
afish

afish

категории

  • uncategorized (7)
  • Изложби (347)
  • Интервю (50)
  • Кино (592)
  • Книги (413)
  • Музика (529)
  • Новини (795)
  • Откъс на деня (722)
  • Поезия (645)
  • Театър (193)
  • Цитати (874)
  • Четива (87)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist