ЧЕТИРИТЕ ВЪЗРАСТИ НА ЧОВЕКА
В битка той със тялото се сдави.
То го победи. И се изправи.
Със сърцето тръгна на двубой –
чезнат и невинност, и покой.
И с ума се сби, лице в лице.
Изостави гордото сърце.
С Бога днес се счепква в диалог.
В полунощ ще надделее Бог.
ПЕСЕН НА ЗНАТНАТА ГОСПОДАРКА
Въртя се аз
като бик на корида,
не зная какво съм,
къде да отида.
Устата ми шепне
едничко име –
аз обичам
и срам гори ме.
Кинжал за душата
душата ми чака –
същински звяр
на четири крака.
СОЛОМОН И САВСКАТА ЦАРИЦА
Целуна Соломон на Сава
вечерното лице
и рече: “Цял ден тук говорим
и с думи, и с ръце,
от пладне все си се въртим
с походка най-послушна
из темата за любовта
като стар кон в конюшна.”
А тя на Соломон пропя
и в скута му се сви:
“Да бе въпросът по-достоен
за мъдрите глави,
сам би разбрал това, което
сега ще ти прошушна –
не темата, а мойте мисли
са тясната конюшна.”
Целуна Соломон на Сава
арабските очи
и каза: “Цялата наука
ще мига и мълчи
пред нас – откакто любовта
един към друг ни люшна,
светът е станал отведнъж
най-тягостна конюшна.”
ТОЙ УТЕШАВА СВОЯТА ЛЮБИМА
Аз чувам Конете на Мрака – ехтящи копита,
нажежени зеници, гриви, пръхтящи от мощ.
Северът ги застила с леплива, лазеща нощ,
Изтокът с радост потайна в зори ги връхлита,
Западът рони роса и въздиша с печал,
Югът сипе порой от рози в пламтящи одежди.
О, щетни Сънища, Блянове, Страсти, Надежди –
Конете на Злата съдба препускат сред плисъци кал.
Любима, очи притвори, сърцето ти нека бие
до моето, нека косата ти ме засипе без звук –
дано плющящите гриви и тежкия тропот да скрие,
та самотата на име Любов да си иде оттук.
СМЪРТ
Надежда и страх не знае
звярът, когато умира,
ала човекът в края
с надежда и страх се взира.
Вечно той влиза в ковчег
и вечно оттам се вдига.
Големият човек
и пред убиец не мига,
с насмешка всичко свое
отхвърля – дъха, кръвта.
Той знае смърт какво е –
човек е създал смъртта.
© Превод от английски: Владимир Трендафилов
AFISH.BG
