В изследването на същността на човешката природа Фром се занимава с разнообразни теми. Събира няколко хуманистични подхода, за да я определи като същностна динамична и диалектична. Същественото в човека е неговата способност да действа свободно и да разбира любовта като обективно единство. Една от най-популярните книги на Фром е „Изкуството да обичаш“, международен бестселър, за първи път публикуван през 1956, който прави резюме и добавка към теоретичните принципи на човешката природа, базиращи се на предшестващите я „Бягство от свободата“, „Човекът за самия себе си“, принципи, които са ревизирани в много от творбите му. Действително Фром разглежда преживяването „влюбване“ като доказателство за провала в разбирането на истинската природа на любовта, в която той вярва, че винаги има общи елементи като загриженост, отговорност, уважение и знание. Опирайки се на своето знание за Талмуда, Фром отбелязва историята на Йона, който не искал да спаси жителите на Ниневия от последствията на техния грях, демонстрирайки своята вяра, че качествата загриженост и отговорност тотално липсват в повечето човешки взаимоотношения. Фром също отстоява, че твърде малко хора в модерното общество имат уважение към автономията на своя партньор; много по-малко от знанието, от което другите хора наистина се нуждаят и очакват.
Фром проучва живота и работата на Зигмунд Фройд и установява несъответствие между ранната и по-късната Фройдова теория: а именно тази преди Първата световна война. Фройд описва човешките инстинкти като напрежение и потискане, но след заключенията от войната, той пригодява човешките инстинкти като борба между биологично-универсалните инстинкти за Живот и Смърт (Ерос и Танатос). Фром критикува Фройд и последователите му в непризнаването на противоречието между двете теории.
Той още критикува дуалистичното мислене на Фройд. Според него, Фройдовото описание на човешкото съзнание като борба между два полюса е тясна и ограничена. Фром също го разглежда като човек, който е „превърнал любовта в обект на научно изследване и така я задушил (собствената си)“. Въпреки тази критика, Фром изразява голямото си уважение към Фройд и неговите постижения.
Фром критикува израждането на психоаналитичното общество, поради това, че първо то е било една организация, която по своята същност е изцяло неполитическа, но с годините започва да се превръща в полуполитическа, а нейните членове в бюрократи, които са с претенцията, че притежават най-истинското знание. Той казва по този въпрос следното:
„Господството на конформистки настроените ученици на Фройд се дължеше частично и на една специфична черта на неговата индивидуалност… Той беше учен, но въпреки своето уважение към теорията той никога не изпускаше от погледа си „движението“ и неговата политика. Повечето от онези, които той направи лидери на движението, бяха хора без никаква способност за радикално критическо мислене… всъщност, много от тях притежаваха чертите на бюрократи от което и да е политическо движение. Тъй като движението контролираше и теорията, и терапевтичната практика, този избор на такива лидери по необходимост щеше да има значително влияние върху развитието на психоанализата.”
Повечето негови книги са преведени на български език („Анатомия на човешката деструктивност“, „Човекът за самия себе си“, „Забравеният език“, „Любов, сексуалност и матриархат“, „Изкуството да обичаш”, „Догмата на Христос”, „Да имаш или да бъдеш”, „Ревлюция на надеждата” и др .и се радват на успех не само сред специалистите, но и сред широката читателска аудитория.
Избрахме няколко цитата на видния философ, които характеризират неговата теория:
„Бъди цел за себе си, а не средство за целите на другите хора.“
„Да умреш е жестоко, но идеята, че ще умреш без да си живял, е непоносима.“
„Доколкото всяко човешко същество има капацитет за любов, нейната реализация е едно от най-трудните наши постижения.“
„Любов — това е единственият разумен и задоволителен отговор на въпроса за смисъла на човешкото съществувание.“
„Образованието прави машини, които действат като хора и създава човек, който действа като машина.“
„Социалният прогрес се нуждае от стандартизация на хората и тази стандартизация се нарича равенство.“
„Човекът е единственото животно, за което собственото му съществуване е проблем, който трябва да се реши и от който не може да избяга.“
„Креативността се нуждае от куража да излезеш от сигурността.“
„Богат е не този, който има много, а който дава много.“
„Ако аз съм това, което имам, и аз загубя това, което имам, кой тогава оставам аз?“
„Ние сме това, което правим.“
„Ако човек не е продуктивен в други сфери освен любовта, той не е продуктивен и в нея.“
„Фактът, че милиони хора вярват в една илюзия не я прави по-малко илюзия.“
„Малко родители имат куража и увереността да се интересуват повече от щастието на децата си отколкото от техния успех.“
„Любовта е съюз с някой или нещо извън нас, при условие че се запазва отделеността и цялостността на нашата собствена личност.”
„Деструктивността е резултатът от неизживения живот.”
„Колкото по-дълго някой вярва че неговия идеал и цел е извън него, над облаците, в миналото или бъдещето, той ще излиза извън себе си и ще търси осъществяване там, където не може да бъде намерено. Той ще търси решения и отговори навсякъде, с изключение на там където могат да бъдат намерени – в себе си.”
„Не човекът, който има много, а човекът, който е много – това е истински щастливият и осъзнал се човек!”
„Незрялата любов казва: “Обичам те, защото се нуждая от теб!”; зрялата любов казва: “Нуждая се от теб, защото те обичам!”
„Способността ни да избираме се променя постоянно, заедно с жизнения ни опит. Колкото по-дълго време вземаме погрешни решения, толкова повече закоравява сърцето ни; колкото по-често вземаме правилни решения, толкова по-чувствително става сърцето ни – или по-точно оживява.”
AFISH.BG
