Почти 30 години най-силният довод за прехода е безусловната свобода на словото. И на печата, щото те вървят ръка за ръка. Първите ешелони на похода към светлината в тунела помнят освободените книжни издания „Чук-чук” и „Розово фламинго”, всякаквите вестници, вестничета и многотиражки про и анти, издателствата, помещаващи се във всеки трети хол или кухня, които заливаха книжния пазар, както еднодневката се щура цял ден и вероятно мисли, че има велика мисия. Това пошумя, пошумя, па затихна и изчезна. Свободата на словото обаче продължи да се вее като калено в боевете знаме. Редом със свободния достъп до бананите, дънките и екскурзиите в чужбина. Социалните мрежи дадоха още по-голям простор на свободата. От рекламите на туроператорите, през онлайн магазините, та до сайтовете и форумите. Голяма работа е свободата, дума да няма. И не го казвам иронично, напротив. Тъй като Ботев е заявил „силно да любя и мразя”, това с обръщането на другата буза, да ме прощава Господ, ама винаги ми се е струвало прекалено смирено. Не може да стоиш като боксова круша и да не отвърнеш на удара с камшика на словото. Щото нали то е началото на началата. Дотук добре, обаче вселената винаги изравнява резултата. Доброто съществува в равновесие със злото. Иначе няма да правим разлика между двете. Щом четете това, няма защо да ви обяснявам как свободата на словото се превърна в благодатна почва за хейтърството. Нарочваш си някого и бълваш помии срещу него – с мръсни думички, обидни квалификации, щедри описания къде да върви и на какво ще го направиш. Изливаш си фрустрациите и олабваш жилата. Да речем, че няма лошо. Свобода на словото, за която тъй дълго сме жаждали! ОБАЧЕ. Пръкна се явлението хейтърство на платени начала или просто на доброволно избиване на комплекси. Дето се вика, и тук няма лошо – заработват троловете, като има кой да плаща, защо друг да вземе парите вместо мен, нали? Въпрос на морал. Та – кой както го моралът учи и домашното възпитание, най-паче. Изблиците на омраза в социалните мрежи са чисто и просто дълбока комплексарщина. Няма да коментирам, както и подминавам всякакви фейсбукарски изцепки, защото не мога с един коментар да компенсирам пропуснатите години домашно възпитание и създаване на мисловна дейност извън ръба на собствената паница. Плюем се помежду си, наш`та маса плюе ваш`та маса, тая група плюе оная група, а всички дружно – държавата. Не че всичко е незаслужено, ама като се почне с неприлична думичка и се свърши с подкана за интимни действия и методики на Светата инквизиция, всичко е разрешено. Второ ОБАЧЕ. Съдът в Страсбург взе, че реши, дето хейтенето е наказуемо. И съответната медия носи наказателна отговорност за коментарите. Оттук нататък всеки, който персонално се чувства засегнат, е в правото си да предяви иск. Към определения никнейм, който го е обидил вербално (човекът, дето се крие зад името на древен мъдрец или литературен герой е абсолютно откриваем по IP, хеле пък ако е платен), както и към медията, допуснала това да се случи. Свободата на словото освобождава ли априори езика на омразата? Санкциите спрямо езика на омразата нарушават ли свободата на словото? А, де?! Така поставен, въпросът заприличва на този за кокошката и яйцето. Но решението в Страсбург е действащо. Повечето медийки онлайн премахнаха опцията да се коментира, големите съответно взеха мерки и премахват нарушенията на добрия тон. Това направи ли свободата на словото с вързани ръце? Не мисля. Всеки има право да изказва мнението си. С какви думи ще го стори е въпрос на лексикален ресурс. Вместо сочно изрченийце за роднините по майчина линия в прав текст, можеш елегантно да използваш други изразни средства. Като в оня стар виц: „Не си прав, бай Иване, ама да знаеш, че и цялата ти рода не е права”. Като е наказуем текстът, подтекстът е напълно неприкосновен. Ерго свобода на словото има, но трябва да си я извоюваш. Свободата иска жертви, та хейтърчетата трябва да залегнат над дебелите книги и да не разчитат на дебилните простофилии. Лично аз съм за свободата във всичките й измерения, изключая слободията. Обогатявайте речниковия си състав, изучавайте реториката – испаноевропеецът Сервантес го е казал: „Свободата, Санчо…”, а аз само си позволявам да парафразирам: … е на върха на интелекта, драги .
© Маргарита Петкова
AFISH.BG
