Цветята боледуват…
Цветята боледуват
и мъчи ги тъга,
не е далеч смъртта им,
че есен е сега.
И като бели власи
от старческа глава
листата жълти капят,
подухнати едва.
Напразно се оглеждам
и диря с поглед аз,
в далечините няма
зелен и кичест храст.
Ах, има, аз забравих…
Душа, това си ти
и есента не може
да ти напакости.
На теб ще бъде вечен
зеленият покров –
с дъха си ще го сгрява
щастливата любов.
Народът
С една ръка е хванал рало,
а с друга стиска меч със стръв –
народът ни добър и беден
така, до своя час последен,
ще лее пот и кръв.
Защо ли свойта пот пролива?
За хляб и дрехи ли?… Нима
без неговата мъжка сила
не би ги и сама родила
тя, майката-земя?
Щом дойде враг, кръвта си лее!
Защо народът тръгва в бой?
Нима за своята родина? –
Но тя е там, где право има,
а е безправен той!
Превод от унгарски: Димо Боляров
Знаме
Шие твоята игличка –
ти окърпи вече всички,
сякаш друга грижа нямаш, –
ший по-скоро, мила, знаме!
Нещо нейде тук назрява.
Тука. Нещичко. Тъдява.
Що е? – Господ знае само…
Ший по-скоро, мила, знаме!
Дните стават по-горещи –
ще се случи, виждам, нещо –
врагове навред, измама…
Ший по-скоро, мила, знаме!
За свобода се воюва –
не пари, а кръв тя струва.
Свобода без битки няма –
ший по-скоро, мила, знаме!
Ший с обичащи ръце ти…
на победата сърцето
и ще тръгнем вече двама…
Ший по-скоро, мила, знаме!
Превод от унгарски: Нико Стоянов
Шандор Петьофи
AFISH.BG
