Може ли всичко значимо, случило се на Земята от появата на хомо сапиенс до нашни, когато светът е „побран” в един клавиш на компютъра, да се разкаже в една-единствена книга от 400 страници? Смешно и несериозно изглежда подобно твърдение, но е вярно. При това не е за пренеблегване, защото авторите Тед Ууд и Дороти Ейл са не само сериозно подковани със знания, а са и находчиви в стремежа си да създадат полезно четиво.
Написаната от тях „Световната история накратко. 200 ключови събития, променили света” (издание на „Книгомания”) не е тежко смилаем научен труд, от който обикновеният читател ще получи главоболие. Но не е и том, подценяващ любознателността на същия този читател, който иска да стига бързо и разбираемо до важните факти за човечеството.
Вярно, на книгата ще се радват мързеливите студенти, но тя далеч надхвърля подобна участ. Авторите балансират между важните тенденции и любопитните подробности, между фактите и анализите, между Стария и Новия свят. Не залитат по фаворизирането на Европа (недостатък на много учебници) за сметка на останалите континенти. На фокус са не само прочути завоеватели като Тамерлан и Атила, диктатори като Сталин и Пол Пот, крале, папи и президенти, а и важни личности като философите Платон и Аристотел, изобретателите Нобел и Гутенберг и т.н.
„Световната история накратко…” компресира векове градеж на цивилизации, войни, революции и открития, но намира и място за куп интересни въпроси – твърдят издателите. – Например как едрата шарка се е превърнала в оръжие, пренесена в Америка? По-жестоки ли са били сблъсъците между протестанти и католици, отколкото между шиити и сунити? Кога битките за пазара на опиума са били по-драматични от боевете за нови територии? Можете да намерите още много любопитни ракурси към всичко важно, случило се по света от появата на Хомо сапиенс до изобретяването на интернет.”
Кои все пак са хората, написали всичко това? Тед Ууд е автор на британската поредица „За времето”, която представя научни, политически и социални аспекти от живота във Великобритания пред американската публика. Той работи в областта на образованието и преподава английски език и история. А тя – Дороти Ейл, неотдава става негов съавтор в поредицата „За времето”. Завършила е Харвардския университет с основна специалност държавно управление и втора специалност история. Още като студентка сътрудничи в създаването на книгата „Гражданство, вяра и феминизъм”.
Августин (354–430 г.)
Ако вече събудихме любопитството ви, вижте още малко факти, събрани в „Световната история накратко. 200 ключови събития, променили света”:
„Един от най-авторитетните християнски богослови Августин (354–430 г.) на младини води разгулен живот и продължава да се бори с греховни импулси в лоното на религията. В резултат от неговото женомразство се формира негативното отношение на църквата към нежния пол. Доктрината за първородния грях е до голяма степен негово творение.”
„Петият абасидски халиф Харун ал Рашид управлява в края на VIII –началото на IX век така добре, че се превръща в приказен герой. Покрай него има много легенди, но е истина, че изпраща на Карл Велики невиждани дотогава дарове. Сред тях имало и механичен часовник, който не бил приет, защото го помислили за магьосническо творение.”
„Чумната пандемия, унищожила за четири години (1347–1351) около една трета от населението на Европа, се разпространява по Пътя на коприната – италиански търговци я пренасят от пристанищата на Кримския полуостров. Но макар да носи смърт и скръб, в по-широк план чумата води до поевтиняване на храните и пропукване на феодалния гнет: поради намаляването на работната ръка тя се цени повече, а надниците се изплащат редовно.”
„След като Оливър Кромуел разрешава на евреите да се завърнат в Англия (50-те години на ХVІІ век), в Оксфорд и Лондон отварят врати първите кафенета на английска земя. През ХVІІ век техният брой е към 3000. Тези кафенета стават място за обмен на информация, търговия и дисидентство. Стоковата борса, аукционните къщи и брокерите на ценни книжа също са свързани с кафенетата. Оттам тръгват вестниците, сатиричните памфлети и политическите партии.”
„В продължение на едно столетие преди Гутенберг да приспособи за печатане преси за производство на вино, текстовете се гравират върху дърво. До средата на XV век книгите се изработват на ръка и притежанието им е рядка привилегия. Книгопечатането поставя началото на демократизирането на образованието и допринася за популяризирането на идеята за национална държава.”
AFISH.BG
