Те си говореха тихо за разни неща. Известно е, че най-важното на тоя свят е гугукането.
Деа казваше на Гуйнплейн:
– Светло е, когато ти говориш.
Един ден Гуйнплейн не можа да се сдържи, като видя през муселинения ръкав ръката на Деа, и докосна с устни прозрачния плат. Безобразна уста, неземна целувка. Деа изпита дълбоко очарование. Цялата поруменя. Целувката на чудовището накара да се покаже зората върху прекрасното чело, потънало в мрак. В това време Гуйнплейн се задъхваше като обзет от ужас и не можеше да отмахне погледа си от бялата плът, която се виждаше през отворената дрешка на Деа.
Деа повдигна ръкава си, протегна голата си ръка на Гуйнплейн каза:
– Още!
Гуйнплейн се спаси с бягство.
На другия ден същата игра се поднови с други варианти. Небесно подхлъзване в сладката бездна на любовта
Това са неща, на които Бог, в качеството си на стар философ, гледа с усмивка.”
Превод от френски: Ерма Гечева
AFISH.BG
