Ще кажете, че се занасям? Не, описвам спецакция насред София. Каквото видях, това пиша. Полегнали ми Тодорки в тарелки, обнажени и пакетирани почти по Христо Явашев. Обилно намацани с червена боя, белким отвратят хората да ядат месо. Щото било неправилно, гадно, престъпно и нарушавало екологичното равновесие. За изповядващите веганство и вегетарианство, щом се хванем за зелено, стана вече традиция да афишират своите възгледи, парадигми и обредните си modus vivendi. Т.е. да ни навират в очите начина си на живот, който е единствено правилен. Според тях. Тези, дето хапваме пиле с ориз, пържолка на тиган или телешко варено, сме обвинени едва ли не в детеубийство и канибализъм. Е, що така, бе, джанъм? Яжте си киноата, лимеца, акайберито, рупайте грудки и коренища, пасете треволяци, ваша воля, никой не ви се бърка. Що марули съм унищожила в живота си, що коприва и лападец съм подложила на смърт чрез сваряване, млякото от устата на що агънцета-багънцета съм отнела и зверски хиляди бъдещи пиленца съм изяла, бъркани в тигана със сиренце, пръстите да си оближеш, ами разчекнете ме и мен, и децата ми, и предците ми, че и наследниците ми до девето коляно. Всичко това го пиша с хумор, макар че без капка хумор ми навират в очите голотии, увиснали на „Витошка” връз колци. Да бяха увиващи се около пилони в подходящо заведение, да ги отминеш, ама те насред улицата, овързани, направо на филм за възрастни със садо-мазо елементи го докарваха. Че и касапите едни такива, с нездрав, докарващ го на мъжки, блясък в очите. Щеше да е смешно, ако не беше нахално. Грозна гледка е да се спънеш в гола жена насред булеварда, опакована като кокошка екстра качество, а от отворчето за дишане да ти се цупят плътни устнички с червило в кармин. Отврат ти образуват подобни гледки, но не към месоядството, а към натрапването на хранителни навици. Махвам аз с ръка – да правят каквото искат, демокрация е сега, пейте робини… Аз съм простак и се храня с каквото ми се яде и с каквото мога да си позволя. Най-вече с каквото ми е вкусно. И не отричам правото на всеки да си избира меню. Само че не съм тръгнала да демонстрирам собствения си избор. Яденето, както и секса, са индивидуална работа. И да сме наясно – прекрасно знам, че веганството е философия, а не само папкане. Библейски погледнато, ако Бог имаше нещо против скотоубийството, щеше ли да направи тъй, щото Авел да е земеделец, а брат му Каин – животновъд? Тълкувания дал Господ, мога да ги изброя всичките, но не подценявам аудиторията. Затова и за жертвения агнец няма да ви говоря. Нито в прекия му, нито в преносния му смисъл. Щом в природата съществуват тревопасни и хищници, значи има смисъл точно в това. Човекът е хищник. Ох, пак и в прекия, и в преносния смисъл. Много са важни смислите, да знаете. Защото по-страшно от убийството на едно животно, което ти служи за храна и ти набавя съответните жизненоважни хранителни вещества, е налагането на собствения ти избор като догма над всички останали. А приберете си укоризнено сочещото показалче, защото нали философия изповядвате, велики учители на човечеството сте, на разум и добротворчество уж учите, а сте ми размахали гьостерица в центъра на родния ми град. Аз уважавам избора на всеки човек. И очаквам всеки да го уважава. Като ще сте целите в бяло, я ми кажете унищожавате ли вредителите по листните и кореноплодните, които природосъобразно произвеждате и ползувате, а? Ей тъй, с пръстчета, с ръчичка, махате ли листните въшки, червейчетата, колорадските бръмбари или пляскате кунки от радост как ви съсипват реколтата и оставяте паничка прясна водичка до дупката на подровяка, а? Подровяк викат на поповото прасе, да ви светна. И ако не се занимавате със селскостопанска дейност за производство на биопродукти, смятате ли, че това, което купувате от магазините, не е довело до отнемането на нито един живот, за да стигне в достатъчно количество на трапезите ви? Айде да не си говорим глупости и да не си гледаме в чие око по-голямо корабче плува. Не ми се задълбава в темата, отгоре-отгоре ви нахвърлям, белким някой се чукне по главата и да разбере, че правото на избор е неприкосновено. Защото има едни други тефтери, дето всичко се пише и по тях няма неплатена вересия. Не ви оспорвам ни залъка, ни философията, само не ми крещете с червило за 50 лв. или с водни боички за лев и двайсет как да живея. Да ви е сладък хлябът и споделена трапезата, а аз мисля да си налея в любимата си чаша любимата си напитка от жестоко смачканите през 2008 г. дечица на едно лозе и зверски да изям плода на половин леха от прекрасните ягодови полета, докато слушам „Зелените поля на моя роден дом”. И вместо да направя един тегел по „Витошка”, ще опра поглед в надвисналата над прозореца ми Витоша. И да не шмулите лешниците из нея, ей! Лесковата шибучица е по-страшна от дряновицата, да го имате предвид, миролюбиво ви го казвам. Веганството нали не изключва чувството за хумор?
© Маргарита Петкова
AFISH.BG
