ВЕЛИКДЕН
От Димитър Никифоров
На вярата не станах раб послушен,
че Бог в торбата ми не пусна круши.
И хляб не ми опече – златокорест,
та още дъвча твърдата си горест.
От малък явно е за Бог орисан –
не го видях с коса изографисан.
Не го видях на нивата с орачи
след крантави коне по здрач да крачи.
Не го съзирам в скитника без зъби
на моя дом заспал под двете стълби.
…И свири мойта съвест като свирка –
дали пък да не ида днес до цирка…!?
В манежа пясъчен следа да диря,
оставена небрежно от пастира…
Уви, не съм във тайнството покръстен –
навярно поп го крие в златен пръстен,
но сам разбрах, че вярата е плява,
щом свещите по левче се продават…
…и чух един клисар над кръста сведен:
Великден е! на агнешко да седнем…
AFISH.BG
