По рождение Джанго Райнхард принадлежи към семейството на Манушите, циганска група, разпространена в Германия и Франция. Син на музикант и акробатчна танцьорка, той се ражда в каравана на територията на Белгия.
Странстването е в кръвта му, семейството се установява в околностите на Париж след края на Първата световна война. И музиката е в кръвта му – започва да свири на банджо, след това на цигулка. Но не се ограничава с мелодиите, които свири при акомпанирането по мюзет баловете из Париж, а прави свои импровизации. Талантът му не остава незабелязан и той се превръща във фаворита на групата, с която свирят.
След един злощастен инцидент – в караваната, където продължава да живее, избухва по невнимание пожар и лявата му страна е силно обгорена, Джанго продължава да свири сякаш по-добре от преди. Загубата на два от пръстите му го кара да изнамери своя техника, която води до виртуозни изпълнения.
Когато за пръв път се запознава с джаза като музикален стил, той разбира, че това е неговата съдба.
През 1934г Джанго се запознава със Стефан Грапели. Двамата – китарист и цигулар – са сякаш създадени, за да свирят заедно. Те стават част от Хот клъб дьо Франс, квинтет създаден в Монмартр, но гастролиращ из цяла Европа. Следват концерт в Олимпия и турне в САЩ по покана на Дюк Елингтън.
По време на окупацията през Втората световна война, Грапели заминава за Лондон, а Джанго преименува групата в «Nouveau Quintette». Цигулката на Грапели е заменема от кларинета на Юбер Ростенг. Благодарние на този оркестър, френския джаз навлиза в своя златен век. Тогава се ражда и емблематичната композиция «Облаци».
Въпреки успехите на подиума, Джанго тъгува по своя волен живот и все по-често се връща в караваната си. Открива за себе си още едно изкуство – рисуването. Картините му са повлияни от Модилияни и Сезан и му дават допълнително усещане за свобода. Жан Кокто го нарича „дете на бриза”, безпогрешно разгадал волната детска душа, скрита в прочутия музикант.
През 50-те години на миналия век Джанго с завръща в джаза, в клуб „Сен-Жермен дьо пре”, където се събират предимно млади таланти, развиващи новият стил би-боп. Джанго приема с присъщия си ентусиазъм приема предизвикателството и отново е на върха, забелязан е от американския продуцент Норман Гранц, който предприема осъществяването на негово турне в Щатите. Но смъртта слага край на земните планове – Джанго издъхва, месеци след като е навършил 43 години.
Номадският му живот на земята свършва и той се установява трайно в небесния оркестър, откъдето в някоя тиха нощ може да се дочуе поредната му импровизация, с която вятърът свири между клоните на дърветата.
AFISH.BG
