СЪРЦЕТО МИ Е ПУСТО КАТО ТЕАТЪР ЛЕТЕ:
завесата е спусната,
вратите са заключени,
публиката е изгонена, аплодисментите – изметени,
в залата столовете се зъбят
като челюсти на куче.
Страшно е да бъдеш сам, където някога било е весело.
С откъснати езици
афишите плющят на вятъра.
Няма ги артистите. На трона върху сцената
спи пожарникарят
и сънува, че гори театъра…
© Стефан Цанев, „Сълзата на Бога”
AFISH.BG