Днес се навършват 100 години от рождението на великата актриса Стоянка Мутафова. Тя е родена на 2 февруари 1922 г. в София. През 1941 г. завършва Първа софийска девическа гимназия, а след това – класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски“, Държавната театрална школа към Народния театър „Иван Вазов“ (1946 – 1947) и театралния отдел на Академията за изкуства в Прага, Чехословакия (1947 – 1949).
От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. – в Народния театър. Тя е сред основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където работи от 1956 до 1991 г. След това играе на сцената на Драматичния театър „Адриана Будевска“ в Бургас.
На 94-годишна възраст, през 2016 г., осъществява мащабно турне в театрални зали в САЩ, Канада, Германия, Нидерландия, Швейцария и Великобритания. Играе в над 90 постановки.
Популярна е с ролите си във филмови и телевизионни продукции като „Големанов“, „Вражалец“, „Милионерът“, „Новогодишна шега“, „Топло“, „Любимец 13“, „Кит“ и др. Известни нейни сценични партньори са Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Апостол Карамитев, Невена Коканова.
На Стената на славата пред Театър 199 има пано с нейните отпечатъци. Кандидат е за Световен рекорд на Гинес в категорията „Най-възрастна активно играеща актриса“.
Мутафова почина на 6 декември 2019 г. на 97-годишна възраст след продължително боледуване, но и до днес остава в паметта на няколко поколения с неповторимите си образи на театралната сцена и пред филмовата камера.
Представяме ви цитати от Госпожа Стихийно бедствие:
„Макар че аз работя мъчително. Като работя изпадам в едни особени състояния, отчайващи ме. Често пъти си казвам – “Боже, аз съм си сбъркала професията, за какво съм станала актриса, не съм никаква актриса”. Докато изградя една роля минавам през хиляди състояния на отчаяние, на нехаресваща себе си, на отричаща себе си. Но съм забелязала, че колкото по-мъчително работя, толкова нещата стават по-добре. Ако тръгне много гладко, имам чувството, че няма да е толкова интересно”.
„Сцената не може да надделее само в едно отношение – спрямо дъщеря ми. Никога сцената не може да бъде по-горе, отколкото е дъщеря ми. Това е човекът, който е над всичко за мен.“
“Това нещо (самозабравата) може така да те унищожи, че просто да се загубиш. В началото трябва много да внимаваш за себе си, какво правиш, да се оглеждаш. Може да се хвърлиш с главата надолу, но да се хвърлиш творчески, а не маниакално”
“Човек получава толкова много цветя два пъти в живота – когато идва и когато си отива. Аз идвам!”
“Който не носи театър в себе си е умрял.”
“Без компютри няма напредък, но без изкуство няма живот.”
“Голяма беда за актьорското съсловие е простотията…”
“Всеки човек прави изкуство, а да обичаш родината си е най-голямото изкуство.”
“Когато излизам на сцената, получавам особена сила, каквато в живота няма откъде от друго място да взема. Въпреки многото години аз съм си все така буйна, годините не могат да ме укротят… На сцената ми минават всички болежки. Дай ми на мен да съм стихийно бедствие и ми гледай сеира. Сцената ми е живецът и затова не се отказвам. Да стоя вкъщи, би значело духовна смърт за мен. Щом пълня салоните и ме аплодират, значи трябва да играя и публиката ме иска. Гледайте ми спектаклите, а не болестите!”
“Понякога се чувствам много млада, много малка даже. Някои пъти като дете. Нещо детско си нося в себе си. Не се чувствам възрастна. Не, не, не. Не нося това, което много хора имат много рано – едно такова достолепие добиват в поведението си – така може, пък така не може. Както искам, така си живея.”
“Никога не вървя по магистрала. Карам по странични пътеки, насам-натам, докато си изградя образа. При мен няма постоянство и не повтарям нещата.”
“Ако реша да лудувам, го правя толкова бясно, че събирам полицията. Не мога по друг начин.”
“Знайте, че сте българи, а се старайте да надминете европейците!”
AFISH.BG
