Българските кинематографисти ще могат да снимат с европейска банкова гаранция, вместо да ипотекират жилища, благодарение на нов финансов механизъм на Европейската комисия /ЕК/, казва за БТА Камен Балкански – ръководител на Българското бюро на програмата “Творческа Европа МЕДИА” на Европейския съюз /ЕС/ и изпълняващ длъжността директор на Националния филмов център /НФЦ/.
На 34-ия Фестивал на българския игрален филм “Златна роза” от 19 до 25 септември във Варна 25-годишнината на “Творческа Европа МЕДИА” ще бъде отбелязана със специално събитие, на което ще представим най-новото от работната програма на “Творческа Европа” за 2017 г. и новия финансов механизъм, който ЕК лансира тази година. Една от изключителните възможности, които той дава, е Европейската инвестиционна банка да поема гаранцията към банки, когато предоставят кредити за филмови продукции – вместо продуцентът да си ипотекира жилището, когато иска с банков кредит да си допълни бюджета за филми заради гаранцията, примерно, както се случва досега. Броят на банките все още не е ясен, тъй като тече процедура за избора им. Знае се, обаче, че страните ще бъдат обсужвани от банки по региони, споделя в интервю за БТА Камен Балкански.
1 млн. лв. годишно дава “Творческа Европа МЕДИА” за български
продуценти, фестивали и разпространители
Днешната програма “Творческа Европа МЕДИА” има бюро в България от 2003 г., когато страната ни подписва меморандум с ЕК, още преди да е член на ЕС. Програмата не измества националните финансирания, но предлага допълнителни активности, от които всяка национална кинематография се нуждае – подкрепа за развитие на филмови проекти, за фестивали, тренинги и най-вече за разпространение на европейски филми – извън страните, в които са създадени. За това е предназначена основната част от бюджета на “МЕДИА”, отбеляза Камен Балкански.
От 2003 до 2016 г. средно 1 млн. лв. годишно е приносът на “МЕДИА” към български продуценти, фестивали и разпространители. Между многобройните примери са игралните филми “Съдилището” на Стефан Командарев и “Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син” на Иглика Трифонова, документалните “Коридор номер 8” на Борис Десподов, “Проблемът с комарите и други истории” на Андрей Паунов, “Чия е тази песен” на Адела Пеева. . . “София филм фест” е прекрасен пример за активността в областта на фестивалите, както и “София мийтингс”. Почти всички европейски филми, които идват тук, са подкрепени от “МЕДИА” – средствата се дават на разпространителите, за да може да се гледа европейско кино. Няма смисъл да споменаваме заглавия, защото се отнася за почти всички продукции. Създаването на много от тях също е финансирано от програмата – като германския “Животът на другите”, който спечели и “Оскар” за чуждоезичен филм, каза Балкански.
От създаването на НФЦ през 1991 г. финансирането
за българското кино чрез него е близо 154 млн. лв.
Другият четвъртвековен юбилей, който ще бъде отбелязан на “Златна роза”, е на НФЦ. От създаването му през 1991 г. досега финансирането за българското кино чрез центъра е близо 154 млн. лв. А с влизането в сила на Закона за филмовата индустрия /ЗФИ/ сумата се увеличава със 100 млн. лв. Преди това – в периода 1991 – 2004 г., е около 27 млн. лв., а от влизането в сила на закона досега – около 127 млн. лв.
В последните години бюджетът за българското кино е 13,2 млн. лв. Погледнато средно статистически, това е нелош бюджет за малка страна като нашата. ЗФИ предвижда всяка година да се увеличава, но той е зависим от Закона за държавния бюджет. Трябва да се има предвид също базата, на която се изчислява – методика, която все още има (според закона)място за 35 мм лента, макар вече почти никой да не снима на кинолента. С развитието на дигиталните технологии всичко се променя. Вярно е, че за тях пък техниката е скъпа – дигиталните камери, да кажем. Свързано е и с много други разходи. Затова ЗФИ трябва постоянно да се синхронизира с действителността. Преди осем години не сме си и помисляли, че ще гледаме филми на телефоните си, както и че ще създават филми с телефон, дори вече има фестивали за такива продукции! Нещата се променят, коментира директорът на НФЦ.
По думите му центърът е единствената институция, която оказва подкрепа на толкова важен и любим сектор в културата – киното. Задачата му е да осъществява държавната политика в областта на киното и да осигурява необходимата финансова подкрепа. В последните години се произвеждат средно по 10 игрални филма /изискването в ЗФИ е 7/, около 10-15 документални /както е по ЗФИ/ и немалък брой анимационни, макар че не достигат регламентираните законово 160 минути, отбеляза Камен Балкански. Разбира се, това е динамичен процес, който би могъл да варира в отделни години.
Според него хубавото е, че в последните години НФЦ не е възприеман като императив. Има много независими продукции, копродукции – най-нормалният европейски и световен кинопроцес. Постепенно НФЦ, макар и единствен държавен източник на финансиране, успява да партнира с независимия/частния сектор в киното, което е много добра практика.
Стоим добре в европейското кино,
но ни трябва повече самочувствие
Стоим добре в европейската кинематография, но ни трябва повече самочувствие – имам предвид всеки продуцент и режисьор, за да общува по-активно с колегите си в Европа. НФЦ прави всичко възможно за улесняване на това общуване – с щандове в Кан и Берлин, с подкрепа за различни професионални асоциации, които правят такива щандове на други важни международни кинофоруми – в Лайпциг за документално кино, в Клермон Феран и Ларошел за късометражно.
Сравняваме се винаги със съседите – има още какво да се желае в организацията на кинопроцеса в страната. Необходим е по-модерен ЗФИ, по-модерен начин за подкрепа на филмопроизводството, разпространението и всичко, свързано с филмовата индустрия, включително да се мисли за данъчни облекчения за чуждестранни филмови продукции, които всички съседни държави имат. Недоволството от тази възможност тук е предизвикано от неяснота за какво служи и как функционира. Става дума за чисто икономически лост, който не е свързан с филмовото изкуство, а е много важен за икономиката и туризма, защото всякакъв вид подобни облекчения са добре дошли за тези, които работят в киното – дори за творците, но особено за дейностите, свързани с технологичния процес, като услугите във филмопроизводството. Този разговор е много важен, трябва да се води и да се гледат успешните модели – в Сърбия данъчните облекчения за чужди филмови продукции са 20 на сто, има облекчения и в Македония, Румъния, Грузия в над 30 страни от нашия континет, да не говорим за останалия свят, посочи Балкански.
Терминът европейско кино, който включва и българското, не означава обща тематика – всяка национална кинематография е много специфична. Общият “знаменател” е, че европейско кино означава коренно различно от комерсиалното кино. Иначе всяка кинематография е много различна. Като общи тенденции може да се отбележат създаването на копродукции, отварянето към нови пазари и нови публики, тревожният проблем със затварянето на кината и липсата на зрители в някои държави, включително в България, отбеляза директорът на НФЦ.
Проблемите в общуването, отчуждението са сред темите в българското кино, според автори и зрители, въобще “човешките проблеми”, с които се занимава изкуството по принцип. Аз забелязвам напоследък интерес към всекидневния живот като проблем. Между примерите са “Урок” на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, “Безбог” на Ралица Петрова, “Чест” на Павел Веснаков – със силни – и тежки – теми.
Кандидатстването за субсидии
трябва да е по електронен път
От практиката става ясно, че не всичко в ЗФИ и в правилника за дейността на НФЦ е най-работещо. Трябва да се облекчи механизмът на подаване на проекти – за подаващите, но е нужно да се регламентира и по-висока отговорност – и за тях, и за тези, които ги оценяват. Необходимо е кандидатстването за субсидии да е по електронен път.
Колкото до сформирането на художествените комисии, които оценяват проектите, има различни възможности и модели примерно създаването на база данни за експерти, както е в “Творческа Европа МЕДИА”. Всички желаещи професионалисти с опит и съответното творческо досие могат да подадат документи. След оценка на качествата им, подходящите се включват в базата данни и за всяка сесия за субсидии се избират различни експерти – с нещо като жребий – на географски, джендър и други принципи. Така биха се осуетили възможностите за лобиране, натиск върху членовете на журито и т.н. Резултатът е спокойно и задълбочено четене на проектите. Двама експерти четат един проект и само ако разликата в оценките им е много голяма – да кажем 1 срещу 10, чете и трети специалист. У нас един проект се чете от девет души, каза Камен Балкански.
Според него трудно може да се приложи в България тази система, защото сме малко хора и всички се познават. Докато в комисиите към “МЕДИА” експертите са избрани от 36 страни и примерно българин може да чете датски проект, като изобщо няма представа кой е неговият автор.
От началото на годината работна група подготвя предложения за промени в ЗФИ. Основната цел е да се синхронизира с европейското законодателство, включително Единния европейски дигитален пазар, както и да се решат други проблеми – например определението за дебютен филм, начина на сформиране на комисиите, оценъчните карти и т.н. – целия механизъм на финансиране, от развитието на идеята до разпространението на филма.
Надяваме се догодина бюджетът за кино да е по-голям, което означава повече филми и съответно повече радост за зрителя. Целият труд на НФЦ и на авторите е насочен само към зрителите и всеки трябва да си дава сметка, че това е двустранен процес, който не завършва със създаването на филма, а след прожекцията – с прибирането на зрителя вкъщи, с разговорите и с емоциите в неговата душа! – убеден е Камен Балкански.
До края на годината предстоят пет сесии за субсидиране на филмови проекти – за игрално, документално и анимационно кино и две за международни копродукции, в които България е миноритарен копродуцент.
Копродукциите между балканските страни
е темата на дискусията на “Златна роза”
Копродукциите между балканските страни е темата на неформална професионалната дискусия на “Златна роза”, също посветена на 25-годишнината на НФЦ. Поканили сме директорите на националните филмови центрове на Македония, Сърбия и Гърция. Толкова сме близки всички балкански държави, а не използваме докрай възможностите, които дава географската близост! Смятаме, че заедно ще се представяме по-успешно. Защо да не се създаде и общ фонд за финансиране на балкански копродукции, каза Балкански.
С анкета зрителите определиха петте филма, които ще имат безплатни прожекции в Морската градина – по случай 25-годишнината на НФЦ –
“Вчера” на Иван Андонов, “Оркестър без име” на Людмил Кирков, “Докато Ая спеше” на Цветодар Марков, “С деца на море” на Димитър Петров и “Каръци” на Ивайло Христов. Идеята е за съпричастност към фестивала – и който не знае за “Златна роза”, може да гледа български игрални филми на открито безплатно. Иначе билетите за Фестивалния и конгресен център са по 6 и 4 лв.
“Златна роза” е най-старият наш кинофестивал – организира се от 1961 година. Програмата и тази година е силна, интересна. Ще покажем филми, които вече имат европейско признание или показвани на различни фестивали у нас и в чужбина. По регламент участват българските игрални филми, създадени през последната година – от предишната “Златна роза”. Подкрепените от държавата чрез НФЦ продукции са 18 – 12 игрални и 6 късометражни, независимите – около 30.
В последните години е повишен интересът към фестивала, т.е. към българските филми. Зрителите се увеличават, разговорите по време на фестивала постоянно включват въпроса за новите български филми, защо ги няма на екран. Има глад за добро българско кино! Родната публика е с отворени очи и сърца към българските филми и автори! Отделен е въпросът за програмацията на киносалоните – доколко се спазват задължителните по закон 15 на сто европейско и 5 на сто българско кино.
Информационната програма на фестивала тази година е озаглавена “Открити хоризонти” – в духа на тази част от “Златна роза”, която е “свободна” от състезанието.
Източник: БТА; Заглавна снимка – Темелко Темелков
AFISH.BG
