Един баща и един син срещу личности и събития от българската история… Това не е семеен опит в овладяване на материала от учебниците, а истинско приключение из лабиринти, артефакти, престъпления и смешни ситуации. Всичко е обединено в разказите на княжеския писар Климент, главен герой в книгата „Старобългарски загадки” от Николай Пенчев и малкия Тодор Пенчев.
Таткото е известен журналист, изкушен от историята и технологиите, а наследникът му е запален по търсене и решаване на всякакви загадки. И когато идва предложението от издателя Илиян Андонов („Книгомания”) да създадат книга по подобие на познатите вече западни образци „Леонардо да Винчи. Кодекс на загадките” и „Шерлок Холмс. Колекция загадки” (от поредицата „Средновековни загадки”), вратата към тайните вече е разтворена пред авторите. Остава им „само” да проучат и изберат хора и обекти от Първото българско царство, които могат да се превърнат в ключ към приключения с елементи на разследване. И, разбира се, да преплетат факти и художествена измислица в занимателно четиво.
Резултатът – „Старобългарски загадки”, бе представена пред журналисти вчера в Националния археологически институт с музей към БАН. По-добра среда не можеше да бъде избрана, още повече, че именно там е оригиналът на красивата старобългарска керамична икона на св. Теодор Стратилат, на чието „изчезване” е посветена цяла глава от книгата.
Пред писаря Климент и неговите спътници има поне 100 гатанки, главоблъсканици, ребуси, откриване на разлики и лабиринти. Пред тях се изправя и читателят. За да продължи напред, той трябва първо на намери отговора на всеки конкретен въпрос. Някои са съвсем лесни, други са си 100-процентова шега, а за трети е необходимо сериозно логическо мислене. Ако пък загадките се окажат непосилни за разкриване, авторите са посочили страница с верния отговор. По-добре е да помислите, преди да получите всичко наготово, иначе удоволствието от четенето няма да е същото. Все пак става дума за изчезнало евангелие, изгубено съкровище, похитена икона, потушаване на бунт, разследване на убийство в свещен храм…
Княжеският писар Климент вече е познат от предишни романи на Николай Пенчев. Като един истински Шерлок Холмс, само че повече от 10 века преди него, героят преминава през лабиринтите на българската история и увлича читателя в игра за разплитане на загадки. Книгата не е учебник, част от фактите са преиначени или плод на художествената измислица, но пък е безценен начин да накара младите читатели да надникнат и в истинските хроники за Първото българско царство. Освен това е далеч по-смислено и полезно от преследването на… покемони.
Боян Янев е направил и копие на иконата на св. Теодор Стратилат
Огромна заслуга за това има и художественото оформление на илюстратора Боян Янев и перфектното полиграфическо изпълнение. Книгата е с твърди корици и 248 страници.
Ето и малко любопитни факти за оригиналната безценна икона на св. Теодор Стратилат, чието „похищение” разследват героите от „Старобългарски загадки”:
Създадена е в работилницата на Патлейнския манастир „Св. Панталеймон” и 11 века по-късно още се смята за едно от най-високите постижения на преславското керамично производство, културна ценност с национално и световно значение.
Иконата е изградена от плочки с размери 12х12 см от пречистена глина с многоцветна глазурна декорация.
Открита е през 1909 г. от Юрдан Господинов по време на археологически проучвания на 2 км от югоизточно от вътрешния град на Велики Преслав.
При намирането й иконата е силно повредена, има много фрагменти в „насипно” състояние и откривателят й първи сглобява образа на светеца от 20-ина плочки през 1911 г. Но тя продължава да бъде загадка по няколко направления:
– почти като героите в книгата, учените в реалността опитват да намерят точното място на всички парченца; последното засега добавяне на фрагменти е направено по дигитален път през 2008 г., когато археологът Георги Майсторски публикува името на светеца с гръцки букви;
– вече е сигурно, че изображението е на св. Теодор, но има двама светци с много сходни характеристики: св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат, почитани като воини и мъченици, а вторият – и като лечител;
– дотук повечето изследователите са склонни да приемат, че на иконата от Патлейна е св. Теодор Стратилат, чиито култ се заражда през IX век.
Няма данни истинската икона да е била обект на похищение като двойника й в книгата на Николай Пенчев. Но и този св. Теодор Стратилат е бил застрашаван нееднократно – заради непрофесионалната реставрация още през 1912 г. и през 70-те години на миналия век, както и покрай многократните пътувания по изложби извън страната.
По препоръка на специалисти, оценили състоянието на иконата като критично, през 2013 г. се взема решение тя да бъде реставрирана и укрепена по всички правила на съвременната наука и в края на 2015 г. процесът е завършен успешно.
Заслужава да се отбележи оригиналното решение на проф. Ивана Енева за изработването на керамични плочки със същите размери като оригиналните по технология, подобна на средновековната. Монтирани върху алуминиева основа, те повтарят модулния ритъм на оригинала и интегрират запазените фрагменти. При връщането на иконата в експозицията на Националния археологически институт с музей при БАН към носещата основа е монтирано и специално стъкло с UV защита. Експонирана е на втория етаж и може да се види от всеки посетител на музея.
На заглавната снимка – всички страници от „Старобългарски загадки” са богато илюстрирани от Боян Янев. Снимки ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА И “КНИГОМАНИЯ”
Виолета Цветкова, AFISH.BG
