Художникът Любен Зидаров е не само доайен в родното ни арт пространство, не само бард на българската илюстрация. Той е уникална личност – невероятен ерудит, с особено чувство за хумор и самоирония. Артист в широкия смисъл на думата. През целия си живот държи и при всички режими запазва достойното си поведение. И е еталон за човек, който не прави компромиси в изкуството, нито в гражданската си позиция. Илюстрациите на художника са и познание за всяка книга, която сме отваряли от малки – едновременно и виртуозна рисунка, и картина.
Любен Зидаров е нарисувал над 50 автопортрета, а последният е като горд капитан
Днес Любен Зидаров навършва 93 години. И посреща поздравления. Неговото изкуство го крепи в хубави и тежки моменти, дава му живот, а на нас, неговите зрители – малко повече философия и мъдрост, която винаги ни е нужна.
Рецептата за дълголетие в изкуството е любовта към онова, което се създава – това го знаем всички. Художникът Любен Зидаров признава: „Винаги съм правил това, което на мен ми е харесвало, на мен ми е правело впечатление, мен ме е завладявало.”
93-годишният български илюстратор е във всяка библиотека с книгите, в които рисунките оживяват между редовете. Перфекционист, калиграф в развитие, той преследва съвършенството. Вижда по свой начин героите, за да ги охарактеризира. И често рисува себе си на корицата в диалог с автора или с някой от персонажите. Над 200 са любимите романи с негови илюстрации – „Принцът и просякът“, „Островът на съкровищата“, Андерсенови приказки, „Шехерезада“, на вълшебните ни разказвачи Ангел Каралийчев, Ран Босилек, Николай Райнов.
Познавате ли тази книжка? А знаете ли кой я е илюстрирал?
Едва ли има български дом, в който художникът да не е влязъл, понякога без да разберем кой всъщност е той. Изкуството на илюстратора и неговият почерк обаче са уникални. И остават за цял живот в представата ни за света.
Големият артист завършва живопис през 1947 г. в Националната художествена академия в София в класа на проф. Илия Петров. През следващите десетилетия твори предимно в областта на илюстрацията и оформлението на книгата. Работи като илюстратор на детските списания „Септемврийче“ (1948 – 1953), „Пламъче“ (1953 – 1958) и „Славейче“ (1958 – 1967). От 1967 до 1970 г. е главен художник на издателство „Народна младеж“. През петдесетте години той започва да илюстрира детски книги и през 60-те, 70-те години, както и 80-те години той създава илюстрациите за редица шедьоври от световната литература. Автор е на илюстрациите за над 300 книги.
Разказите на Емилиян Станев оживяват така…
От 1980 г. нататък той започва да работи предимно в областта на живописта. Участва в националните изложби на илюстрацията и изкуството на българската книга и в представителни изложби в чужбина. Има множество самостоятелни изложби в България и по света.
Той е и един от създателите на традицията в областта на българските комикси. През септември 2013 г. е удостоен с голямата награда на Първото Националното изложение на историята на българския комикс. Носител е и на много други престижни награди: златни и сребърни медали на Международни панаири на книгата в Лайпциг, Москва и Болоня , Ханс Кристиан Андерсен наградата от Атина, наградата „Борис Ангелушев“ на СБХ за илюстрация (1976), както и орден „Кирил и Методий“ – I степен през 1963 г.
През 70-те години е заместник-председател, а после и председател на Творческия фонд на СБХ. В първите години след прехода – от 1996 до 1999 г., той оглавяваше Съюза на българските художници. И продължаваше да рисува.
Един от любимите герои на Зидаров – магаренцето
Негово изкуство е част от колекциите на Националната галерия и Градската художествена галерия, София; от различни регионални музеи и художествени галерии в България; Hong Ik University Gallery, Сеул; The Prince of Wales Art Collection, Лондон; частни колекции в Канада, САЩ, Норвегия, Финландия, Германия, Австрия, Швейцария и Италия. През 2016 е номиниран за най –престижния приз за детска литература в света – Мемориалната награда „Астрид Линдгрен“.
Както “Афиш.бг” вече писа, преди месец той откри последната си (засега) изложба „Старецът и трите морета“ – акварели. Морската стихия предоставя своите необятни простори на смелите, дръзките, желаещите и търсещите в изкуството. Един от тези творци е Любен Зидаров. Който отново ни показа с неизчерпаемата щедрост на таланта си как е нарисувал морето и света около него.
Връзката между тази изложба и книгата на Хемингуей е подсказана не само в заглавието на експозицията, наречена „Старецът и трите морета“, но и от думите на самия автор: “Спомням си, че преди години една от моите самостоятелни изложби имаше същото наименование. То и тогава си бях старец, така че заглавието си беше точно на мястото, но морето беше едно, нашето Черно море. Тъй както при Спенсър Трейси в едноименния филм.
Независимо че съм роден и израснал на сушата, морето има магнетично въздействие върху мен още от детските ми години, когато го зърнах за първи път. То влезе в моя живот като фосфоресциращ мираж. Морските скали, рибарските лодки и хижи, пенестите вълни са мои любими теми и в акварела, и в маслената живопис.
Миналата година той представи изложбата “Половин век по-късно” на любимите си книги
Но само едно море на стареца му се видя малко, та в галерия „Нюанс“ се насадиха три. Всяко със свой колорит и свой живот. Те дадоха различен цвят на творческата нагласа и емоционален респект. Позволих си една разходка из Северното, Западното и Източното и всичко около тях. Синята безкрайност на морето , безбройните му лица, неспирното движение и игра на вълните с всички цветове на дъгата бяха за мен магия.
Морето е живот. Но хуморът винаги е бил терен на моите изложби, а с морето шега не бива. Затова я стоварих върху самия старец. И на плаката, пък и в самата изложба е заел почетно място старият моряк, нагизден по морски, но и с четка в ръка.”
Челна снимка: Любен Зидаров и неговият Том Сойер
AFISH.BG
Люсиена Крумова
