На днешната дата, 7 май, през 1966 година, умира полският поет, сатирик и преводач Станислав Йежи Лец. Известен е с оригиналните се афоризми, сентенции и епиграми. Роден е в Лвов в полско-еврейско ексцентрично семейство. Преди Първата световна война семейството се преселва във Виена. Завършва право през 1933 г. в Лвов. Пише и публикува поезия. Счита, че поезията и политиката са неделими.
През 1950 г., поради несъгласие с тоталитарния режим в Полша, се премества в Израел със семейството си. Две години по-късно се връща във Варшава, където продължава да пише, но комунистическите власти го наказват, като многократно забраняват да се публикуват негови творби. Въпреки това той издава четири книги поезия и сатира.
Припомняме си някои от прозренията на Станислав Лец:
„В дома на обесения не се говори за въже. А в дома на палача?“
„Бъди реалист — не казвай истината.“
„Божието — богу, Кесаревото — кесарю. И какво остава за хората?“
„Ако в политическите басни се говори за животни — значи времената са нечовешки.“
„Бъди алтруист – уважавай егоизма на другите.“
„В ада дяволът е положителен образ.“
„В началото бе Словото. По-късно започна Мълчанието.“
„В някои извори на вдъхновението музите си мият краката.“
„Всеки век си има своето средновековие.“
„Всички хора са равни. След съответна обработка.“
„Всичко е в ръцете на човека, затова те трябва да се мият често.“
„До дълбоката мисъл трябва да се издигнеш.“
„За да достигнеш до извора, трябва да плуваш срещу течението.“
„Зад всеки ъгъл ни дебнат нови посоки.“
„Истинският мъж е мъж дори тогава, когато е гол.“
„Кладите не просветляват тъмнината.“
Когато чуеш: „Да живее прогресът“, винаги питай: „Прогресът на кое?“
„Не е кой знае какво да кажеш: „Съм!“ Важното е да си.“
AFISH.BG