„Идеалният пътешественик винаги си създава идеална страна, към която да пътува.“
„Каква странна машина е човекът! Пълниш го с вино, хляб, риба и репички, а от него излизат въздишки, смях и мечти.“
„В живота ми най-големите ми благодетели са били моите пътувания и мечти. Много малко хора са ми помагали в трудностите.“
Казанздзакис във Виена, 1956
„Цялата ми душа е зов, а творчеството ми е коментари за този зов.“
„Само една жена съществува в този живот – една жена с безброй лица.“
„Единственият начин да служиш на себе си е да служиш на другите. Или да се опитваш да ги спасиш – това е достатъчно.“
„Ако бях огън, щях да горя. Ако бях дървосекач, щях да сека. Но съм сърце и затова обичам.“
Във Флоренция, 1926
„Почувствах още веднъж колко простичко и достъпно нещо е щастието: чаша вино, печен кестен, звуците на морето. Нищо повече.“
„Не очаквам нищо. Не се страхувам от нищо. Аз съм свободен.“
„Истинските учители са тези, които използват себе си като мостове и канят учениците им да минат по тях.“
„Човек се нуждае от малко лудост, защото в противен случай не смее да отреже въжето и да бъде свободен.“
„След като не можем да променим реалността, нека променим очите, през които я виждаме.“
С Мелина Меркури
„Имаш четка, имаш цветове – нарисувай си рай.“
„Идваме от тъмната бездна и свършваме в тъмната бездна. Краткият период, в който има светлина, наричаме живот.“
„Нека младостта управлява своето време. Тя няма да се върне, затова бъдете смели и не съжалявайте за нищо.“
“Всеки мислеше само за себе си, за собственото си нещастие и не го беше грижа за ничия чужда мъка. Не поглеждай повече назад! Станалото — станало! Загубеното — загубено! Гледай напред и върви!”
“Шефе, харесвам те прекалено много, че да не ти го кажа. Имаш всичко, само немаш лудост. Човек има нужда от малко лудост или никога няма да може да скъса въжето и да се освободи.”
“От всичко, което съм разбрал за малкото години, през които съм живял и носил сабя, свободата не е “Ела, пито, да те изям”, а крепост, която превземаш с меча си!”
“Ценността на човека се състои в това: да търси и да знае, че търси невъзможното; и да бъде убеден, че ще го постигне, защото знае, че ако не прояви малодушие, ако не послуша това, което му нашепва разумът, а стиска зъби и продължава да преследва невъзможното убедено, упорито, тогава става чудото, което безкрилият обикновен ум никога не би могъл да проумее: невъзможното става възможно.”
“Какво е любовта? Не е състрадание, нито доброта. Добротата са двама души – един, когото го боли и един, който лекува. В добротата са двама – този, който дава и този, който получава. Но в любовта е един. Смесват се двамата и стават един човек. Не се открояват. Егото се заличава. Любовта ще ги уеднакви, за да станат едно..”
AFISH.BG
