„След това посещение често си мислех за Уидъл — та той бе ярък пример за най-нечаканите случайности в живота: не бе ли факт, че щастието, властта, спокойствието, красотата, славата и изобщо всички дарове за душите и телата ни идват предимно наготово, а ние не се и помръдваме да ги поразгърнем или пък да добавим нещо към тях?… Ето например този невзрачен, най-обикновен, слабоволев човек, може би подтикван от някакво шесто чувство, загрижило се за благополучието му, се бе оттеглил в този край, след като се бе провалил във всички начинания, и най-сетне бе намерил тази угнетена — вече освободена — жертва, жена си, която пък с помощта на скромните си средства търсеше чрез него някаква радост в царството на любовта. А дали я обичаше? Понякога си задавах й този въпрос. Можеше ли той да обича? Способен ли бе да я оцени и разбере, както изисква всяка истинска любов? Съмнявах се…
Събитията, които се случиха през месец септември, отговориха на съмненията ми доста красноречиво. И въпреки това не съм напълно сигурен, че дадоха истинския отговор.
Животът е пълен със случайности, а за мнозина любовта или привличането са съвсем неопределени чувства!”
© Теодор Драйзер, „Айда Хочаут”
© Превод от английски: Красимира Тодорова
AFISH.BG
