• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Поезия

„Смъртта прозира вече в мойте вени и аз тревожен бързам, бързам…”

afish by afish
3 April 2017
in Поезия
0
„Смъртта прозира вече в мойте вени и аз тревожен бързам, бързам…”
0
SHARES
10
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

Български поет и преводач, носител на наградата „Чирче Сабаудия“ за преводите си на италиански поети и на ордена „Академични палми“ на френското правителство за многогодишно популяризиране на френската култура.

Към смъртта

Смъртта прозира вече в мойте вени
и аз тревожен бързам, бързам,
пред мене бяга мойта мисъл.
Каквото пиша и преписвам,
аз правя грешки постоянно,
изпускам думи и предлози
и се упреквам за това,
че аз не съм като китайските поети:
художник и изящен калиграф.
О, моя смърт,
бъди към мене благосклонна,
тъй както беше, когато бях
по-млад и можех
да върша нещо благородно,
ти бе единствена,
която спираше злодейската ръка
със ножа зад гърба ми.
Аз зная, че е невъзможно
каквото искам да завърша,
поне възможното да свърша,
най-хубавото да отделя
и както казват Рилке
и Готфрид Бен,
ако от мен останат пет-шест стихотворения,
те са достатъчни, в които
е отразена същността на моята съдба.

Какъвто съм, такъв ще си остана

Дори на косъм да виси живота ми,
ще се въртя подобно упорита пеперуда
около мойта светлина
и нека да умра от топлината й.
Зеленото тъй властно ме привлича
и тъй настойчиво ме мами като птица
да си кълва от забранени плодове.
Не съм бил вълк, цвета си да променям.
Очите ми не гледат към земята,
а точно в туй, което търсят
и хипнотично неизбежно ми доставят
което искам и обичам аз.
Какъвто съм, такъв ще си остана.

Моите стихове

Обичам ги преди да ги напиша,
когато са във мойто чувство
безмълвно плахи
и смътни като музика и болка.
Напиша ли ги, те са вече чужди.
Но никога не съм душевно сам,
отново почвам да обичам златното
зачатие
на ненаписаните стихове.

Георги Мицков

AFISH.BG

afish

afish

категории

  • uncategorized (6)
  • Изложби (350)
  • Интервю (51)
  • Кино (597)
  • Книги (420)
  • Музика (535)
  • Новини (818)
  • Откъс на деня (738)
  • Поезия (658)
  • Театър (198)
  • Цитати (884)
  • Четива (95)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist