Що е слава? Страст, с която е трудно да се пребориш, когато те връхлети, или марка на предмет, превърнал се в символи на социализма? Преди прожекцията на новия български игрален филм „Слава” не исках да знам. Екранът можеше да ми разкаже всичко. По-важно бе да ме изненада.
Честно казано, имах известни притеснения за втория филм на тандема Кристина Грозева/Петър Вълчанов след славата, която им донесе дебютът с „Урок”. Защото вторият филм често е много по-важен от първия – ако удържиш на хвалбите и продължиш по своя с път, значи ставаш. Обратното означава провал и трудно ново доказване. Примери в тази посока – много. „Слава” не е от тях.
След реалната история с учителката, принудена от обстоятелствата да обере банка, двамата сценаристи режисьори отново бъркат в чувала на живота, за да извадят поредното си сюжетно „зайче”. Преди 15 години един кантонер намери разкъсана торба с милиони левове на поддържаната от него жп линия, предаде я на полицията и се превърна в медийна сензация. Като всяко чудо, славата на Кольо Димитров от Курило продължи три дни и днес едва ли някой си спомня за него. Сега идва ред на славата на филмовия Цанко Петров (Стефан Денолюбов). Тя вероятно ще е по-дълготрайна.
Маргита Гошева в кадър от филма “Слава”, с който снощи бе открито 30-ото издание на фестивала “Киномания” в НДК
Цанко има куп проблеми. Живее в мизерна къщурка, изглежда зле, заеква. Само две утехи са му останали – домашните зайци и часовникът от татко. Навива го, сверява го, почиства го. Той е неговата истинска, голяма „Слава”. Само че съдбата е решила да изпита този глуповат наглед мъж и му подхвърля милиони на релсите.
В селото ще му се присмиват, в града ще го използват. Зле, откъдето и да го погледнеш. И никой не предполага колко всъщност е зле. Министърът на транспорта ще го награди с часовник менте, а Цанко ще се опита да му подшушне, че по гарите се краде гориво; тв журналист ще направи рейтинг на предаването си на гърба на Цанко, но ефектът пак ще се стовари върху кантонера… Защото Цанко си има враг – пиарката на министъра Стайкова (Маргита Гошева), за която дори перспективата да остане завинаги без деца не е по-важна от „работата”.
Прекрасни превъплъщения на Гошева и Денолюбов. Те бяха герои и в „Урок” – тя, добрата, и той, лошият. Тук полюсите са разменени и резултатът е доста стягащ за гърлото. Точно така се получава, когато гадостта от живота се превръща във вълнуващо кино.
Дали защото гледах „Урок” преди време, а „Слава” – снощи, не знам, но като че ли вторият опит на Грозева/Вълчанов е още по-добър. Добро начало и за „Киномания 2016” в НДК, който бе открит с новия бългаски филм. Аплодисменти.
На заглавната снимка – Стефан Денолюбов в кадър от „Слава”, реж. Кристина Грозева и Петър Вълчнов
Виолета Цветкова, AFISH.BG
