ОДА II
Слава Богу, че имам приятели!
И дай, Боже, да са ми живи!
Над главата ми, щедро препатила,
те единствени бдят търпеливо.
Те – баща, и те – майка, когато
безроднинна, бездомна и ничия,
на съдбата си по стъпалата
се задържам на голо “обичам”.
Те – сестра, и те – брат, във случаите,
във които сама-саменичка
ближа своите рани по кучешки,
уморена да шепна “обичам”.
Те – нещастната моя фамилия –
най-щастливо семейство от всички.
През света равнодушен крещя: “Мои мили,
хайде, сричайте с мен: о-би-чам!”
Ах, по дявола всичко препатено
и по ангела – всичко щастливо!
Слава Богу, че имам приятели.
И – дай, Боже – да съм им жива!
© Маргарита Петкова, „Ненаписани стихотворения”, 1990
Снимка: © Ивелина Чолакова
AFISH.BG
