МАДРИГАЛ
Сламка
наместо халка
около пръста ти сложих –
крехка и тънка.
Свят
през детски очи,
върху лунния диск
изписахме
своите две имена,
от звезда до звезда
прокарах аз линии
за твоята длан.
По птичите пътища,
където са пощенските кутии,
синева в синевата,
отнасяха лястовици
целувките ни
из страната.
А през ноември
старо разпятие стърчеше край пътя.
планинският вятър лъхтеше на сняг,
пееше вече в клонака на имела
птицата
на Забравата.
ДУМИ
Изтерзани,
стъпкани,
прогонени,
доведени обратно
и пак
отречени.
Нося ги
в слуха си
като вик,
като лъжа
под езика,
те са хлябът,
който всеки ден предъвквам,
за тялото
невидимата
дреха.
Няма игри,
само гора от коприва.
И все пак:
най-нежните от всички тъкани,
нетленни,
от хората създадени.
СПЪТНИК
Винаги крачи някой до тебе –
сред нощния вятър,
възлизащ из дъното на долината,
или в планинския край, когато
лятото хвърля своите стари одежди,
а пък земята, вглъбена, се готви
за зимния сън.
Винаги крачи някой до тебе,
който е взрян в небесата раздрани
и с поглед измерва пространството
на хвърлей камък,
за теб изчислено
от друг.
Винаги крачи някой до тебе –
в беззвездната нощ,
когато кучешки лай
те спира по пътя за вкъщи,
той слага спасителна свещ
на прозореца.
Винаги тук има някой,
който си спомня за тебе –
твой брат, твой другар,
твой приятел.
© Превод от немски: Венцеслав Константинов
AFISH.BG
