Антон Павлович Чехов се ражда на 29 януари 1860 година под знака на Водолея. За него се е изписало достатъчно много. По-малко известни са са неговите еротични писма, които видяха бял свят миналата година, когато се отбелязаха 150 години от рождението на писателя. Те разкриват непозната страна на Чехов, който дори критикува Зола заради недостоверния портрет на публичните жени. Известно е, че Чехов е бил ценител на удоволствията. Например, вече на смъртно легло, той поискал да му донесат шампанско вместо “безполезната кислородна маска”. Но дълго време остава тайна, че легендата на световната литература Антон Павлович Чехов често е търсил най-неочаквани удоволствия и е споделял опита си с приятели.
Завесата се повдигна едва наскоро: за 150-тата годишнина на писателя издателство “Воскресение” подготовя за публикуване пълни събрани съчинения в 35 тома, които включват, наред с другото, писмата на Чехов, цензурирани през 1970-те при издаването на съчиненията му. Политбюро на комунистическата партия се опасявало от “дискредитиране и опошляване” на светлия образ на класика и забранява със специално постановление публикуването на някои от текстовете му.
Сега читателите най-накрая ще могат да научат как писателят е прекарвал свободното си време, докато пътешествал през Сибир и Сахалин. Той разказва на един от приятелите си как е правил любов с японка: “Вие лягате върху възглавницата, а японката, за да не си развали прическата, слага под главата си дървена подложка. Тилът лежи върху вдлъбнатата част. Японката разбира срамежливостта по свой начин: тя не гаси светлината, а на въпросите как се нарича на японски едно или друго, отговаря прямо, а понеже не разбира добре руски, сочи с пръсти и даже хваща с ръце, при това не се дърпа и не се превзема като рускините. В същественото показва такова невероятно умение, че ти се струва, че не употребяваш, а участваш в езда от висша класа.“
Като експерт, той не понася некомпетентността. В дълго и подробно писмо до своя приятел и издател Суворин Чехов разкритикува еротичния роман на Зола “Нана”: “Виждал съм леки жени и самият аз съм съгрешавал многократно, но не вярвам на Зола и на оная дама, която ви е казвала “хоп – и готово”. Да се употреби дама в града не е толкова лесно, колкото те пишат. Не съм виждал такова жилище (почтено, разбира се), където обстоятелствата биха позволили да се повали облечената в корсет, пола и турнюр жена на скрина или на дивана, или на пода и да се използва така, че другите в къщата да не забележат. Всички тези термини като правешком, седешком и и пр. – са глупости. Най-лесният начин е в леглото, а останалите 33 са трудни и удобни за изпълнение само в отделно помещение или барака”.
А след едно пътуване до Цейлон Чехов с възторг и ентусиазъм споделя с приятел: “Когато ще имам деца, не без гордост ще им кажа: “Кучи синове, имал съм през живота си сношение с черноока индийка… и то къде? В кокосова гора в лунна нощ!”
Антон Павлович започва да пише поради финансови причини, но с времето артистичните му амбиции нарастват и той прави нововъведения, които силно влияят на еволюцията на съвременния разказ. Първообразът му е методът на „потока на съзнанието“ (повествователна техника), по-късно възприет от Джеймс Джойс и други модернисти, съчетан с отхвърляне на поуката в края на традиционната структура на разказа. Чехов не съжалява за трудностите, които създава на читателите, смятайки, че ролята на артиста е да задава въпроси, а не да отговаря на тях. Умира на днешната дата, 15 юли, през 1904 година.
Снимка: sputnik-georgia.ru/Чехов и Олга Леонардовна Книпер
Димитър Янков
AFISH.BG
