Голяма ретроспективна изложба в Софийската градска галерия за пръв ще представи цялостния творчески път на скулптора Зиятин Нуриев. Роден в България, през последните повече от две десетилетия той избира да живее и работи в Турция. Не прекъсва обаче връзките си с хората и земята, където са минали детството и младостта му.
Експозицията, която ще бъде открита в 18 часа на 27 септември, представя 35-годишната кариера на Нуриев. В нея са включени произведения от всички негови творчески периоди – от студентските му работи до най-нови пластики.
Скулпторът по време на работа
Зиятин Нуриев умело съчетава древност и съвременност в своите творби. Неговата задълбоченост и иновативност го нареждат сред най-талантливите български творци, отбелязват галеристите. Още с първите си участия в национални изложби неговите скулптури са забелязани и купувани както от Националната художествена галерия и Софийска градска галерия, така и от водещи арт салони в страната.
Той е роден в кърджалийското село Мост. Завършва Художествената академия в София през 1982 г. със специалност „скулптура”. До 1990 г. твори в България, а след това се установява в Истанбул, където преподава във Факултета по изящни изкуства към Университета „Мармара”.
В началото на кариерата си Нуриев работи с базалт, един от най-твърдите материали, а сред предпочитаните от него теми са фигурата и портретът. След 1988-а синтезира човешкото тяло до почти абстрактна форма, използва различни материали – мрамор, бронз, дърво, керамика.
Зиятин Нуриев, “Прозорец”
Ето как Зиятин Нуриев коментира в свое интервю развитието на изкуството на скултурата в България и Турция:
„Това, което ще кажа, е искреното ми мнение. В тези земи, люлка на много цивилизации и култури, едно време е имало десетки ателиета по каменоделие и бронзолеене. Като казвам ателиета, имам предвид центрове и школи, дали много произведения, с които днес световната култура се гордее. За съжаление, тази традиция е прекъсната още по времето на Византия. Всички знаем за прочутите „иконни” войни, след които много антични склуптурни произведения биват разрушени. И като допълнение идва Османската империя, която е част от ислямския свят, а ислямската религия е против всякакво изображение на човек – двуизмерно или триизмерно. Изключение правят единствено миниатюрите. Съвсем разбираемо следва едно прекъсване на скулптурата като цяло за един доста дълъг период, почти до края на 19 век.
В Османската империя наченки на склуптурно изкуство се забелязват към 1886 г., когато се полагат и основите на сегашната Академия. Бум на скулптурата на обществени пространства настъпва след установяването на републиканския режим. Особено след смъртта на Ататюрк се започва поголовно, безразборно вдигане на паметници. И сред тях няма почти нищо в името на изкуството скулптура. Колкото до сравнението с българската скулптура, положението с паметникарството сякаш не е много различно. Но държа да подчертая, че като цяло българската скулптура е по-всеобхватна, по-професионална във всяко отношение.”
“Седнала фигура”
Зиятин Нуриев участва в редица международни изложби и арт форуми в Полша, Турция, Япония, Канарски острови, Люксембург, България и др. Предишната му самостоятелна експозиция у нас беше през миналата година в Пловдив. А от утре до 23 октомври ще можете да разгледате неговата „Ретроспектива” в Софийската градска галерия.
На заглавната снимка: Една от пластиките на Зиятин Нуриев, които ще могат да се видят в Софийската градска галерия
AFISH.BG
