Убийство на благородник разследват героите на романа на скандинавския майстор на криминалето Курт Ауст „Денят на Страшния съд“(издание на „Персей“). Ауст е спечелил най-големите скандинавски награди за криминална литература, а името му се нарежда сред световнопризнатите автори в жанра Том Егеланд, Ю Несбьо и Томас Енгер. У нас е популярен с двата си трилъра, посветени на загадки, свързани с Исак Нютон – „Невидимото братство“ и „Алхимия на отмъщението“. Сред скандинавската публика обаче той е известен и с историческите си криминални романи с главни герои датския професор Томас Буберг и младия му асистент, норвежеца Петер Хортен. Техните взаимоотношения и изключителна наблюдателност напомнят много на Шерлок Холмс и доктор Уотсън. Героите на Ауст обаче разследват престъпления в края на XVII век из разкъсваните от политически и военни борби скандинавски земи. Литературните критици сравняват серията с „Името на розата“ от Умберто Еко.
28 декември 1699 г. – два дни преди настъпването на Новата година, която според предсказанията на Нострадамус е определена за Деня на Страшния съд. Датският професор Томас Буберг и младият му асистент Петер Хортен се отправят към датския град Рибе, за да отпразнуват Новата година. По пътя са изненадани от страшна снежна буря и са принудени да потърсят подслон в случаен хан. Но веднага след пристигането им един от гостите – единственият аристократ сред тях, е намерен мъртъв в снега. Томас смята, че смъртта му е подозрителна, и със систематичното търпение на опитен учен започва да задава въпроси и да търси отговори. Той и Петер се сблъскват с упоритата съпротива на онези, които се намират в хана – както самите стопани, така и гостите имат причини да крият истинските си намерения. В това затворено пространство, изолирани от света заради тежките климатични условия, героите трябва да разгадаят тайните на околните и да разбулят мистерията на всяка цена, защото сред тях се крие убиец. А той може отново да извърши престъпление – при това още по-брутално.
„Денят на Страшния съд“ е завладяващо литературно изживяване, преплитащо исторически факти, заплетена мистерия, криминални елементи и потресаващ реализъм.
Интервю с Курт Ауст по повод романа
– Повечето автори предпочитат в своите криминалета да имат по един инспектор или проницателен любител криминолог, който разнищва случаите. В „Денят на Страшния съд“, както при сър Артър Конан Дойл, има двама герои – датски професор и неговият асистент норвежец, които разследват и разкриват престъпления в навечерието на ХVІІІ век. Когато са двама, по-лесно ли е или е по-интересно да има противопоставяне и както се казва, в спора да се ражда истината? А не е ли по-голямо интелектуално изпитание да “измисляте” оригинални аргументи и от името на двамата?
– Томас и Петер са много различни хора, така че е лесно да ги оставя да обсъждат и спорят. Това ми помага да поддържам темпото. Чрез техните дискусии изказвам много неща, които иначе би трябвало да се опишат по един по-безинтересен начин. Двамата имат много добро чувство за хумор. Харесвам техните остроумни диалози и ги оставям да се дразнят един друг като стара семейна двойка.
– Читатели, които обожават криминалната литература и имат “детективско” мислене, успяват да предусетят следващите ходове, развитието на историята или да уличат убиеца още от първата завръзка в текста. Залагате ли някакви объркващи ходове “срещу” такива хора, за да държите и тях в напрежение до самия край?
– Част от това да разказваш криминална история е да разкриеш убийството така, че да бъде изненада за читателите. Следователно, съвсем естествено е, че авторът се опитва да отвлече вниманието и да подведе читателя (един вид “игра”, която авторът на криминални романи играе с читателя). В същото време убиецът трябва да бъде лице, което ще бъде прието като убиец. Той никога не трябва да бъде неизвестен за читателите. Нито трябва да е човек, който почти не се споменава. Тази част от планирането може да бъде трудна. В същото време това е една от най-приятните и предизвикателни задачи.
– Четенето винаги е модерно – казваме често. Но днес голямото предизвикателство пред писателите и издателите е да се конкурират с другите средства за информация и развлечение, с киното, което не оставя много за проява на въображението и поднася всичко наготово. Защо е важно да се четат книги?
– Гледането на филми и играенето на компютърни игри са предизвикателни дейности, които обаче се сервират наготово. Четейки книга трябва да използваш въображението си по начин, който я прави до голяма степен лично твоя. Създаваш историята заедно с автора. Можеш да създадеш свои собствени изображения. Двама души могат да четат една и съща история и да имат напълно различно преживяване с книгата.
За да предизвика въображението на читателя, авторът не трябва да описва твърде много, а да намери добър баланс – да направи така, че и читателите да допринесат за разказа. Прекалено детайлната история става скучна. Ние не сме поканени във въображаемия свят. Няма място за нас и сме оставени като зрители. Тогава по-добре е да гледате филм ?
Всеки, който е съпреживявал това по време на една хубава книга, знае колко е прекрасно. Не искаш да напуснеш този измислен свят. Освен интелектуалното предизвикателство, което се намира в други медии, книгата може да ти даде дълготрайна наслада.
AFISH.BG