Сирни заговезни
Прости ми, Смърт, че цял живот се смеех –
присмивах се на твойта неизбежност.
Така над бездна лудият люлее се,
душичката си стиснал най-небрежно.
Така кварталният пияница излива
последна глътка в израненото си гърло.
Така случайната жена завива
мъжа случаен,
преди той да се събуди и си тръгне.
Така и акробатката от цирка
дъха си стиска между два трапеца,
и вехтошарят сутрин се провиква,
торба със старите неща понесъл.
Така и аз… Така аз само зная
цената на смеха си, безнадеждния.
Прости ми, Смърт. А дойдеш ли накрая –
вземи ме като нещо неизбежно.
AFISH.BG
