Днес, 10януари, се навършват 66 години от смъртта на на американския писател и драматург Синклер Луис.
През 1930 г. той става първия американски автор, който получава Нобелова награда за литература. Творчеството му е критика към крайния материализъм на обществото в САЩ между двете световни войни. Често в книгите си отдава почит на силните и работещи жени. На български са превеждани книгите му „Главната улица“, „Бабит“, „Кралска кръв“ и др.
След Нобеловата награда Луис започва да пише по-лошо, по-лошо става и отношението на критиците. От десетте романа, които написва, само няколко са удостоени с високи критически оценки. Действието в романа “Това тук не може да се случи” (“It Can`t Happen Here”), написан през 1935 г. по време на Голямата депресия, се развива в Съединените щати, където на власт са дошли фашистите. В романа “Кес Тимбърлайн” (“Cass Timberlane”, 1945 г.) възрастен съдия се влюбва в лекомислената двадесет и четири годишна Джини Маршлънд. В романа “Кралска кръв” (“Kingsblood Royal”, 1947 г.) Луис разглежда угнетеното положение на негрите в Америка.
През целия си живот Луис пие много, с което разсипва здравето си. През последните години от живота си живее в Европа, основно в Италия. Последният му роман “Толкова широк свят” (“World so Wide”) е издаден след смъртта му. Луис умира от сърдечен пристъп в Рим.
Представяме ви избрани цитати на писателя:
„Гади ни се от прекалено много бисквити, но повече ни се гади, когато няма никакви бисквити.“
„Предполагам, че търсим един по-съзнателен живот.“
„Невъзможно е да обезкуражиш истинските писатели – на тях не им пука какво казваш, те винаги ще пишат.“
„Зимата не е сезон, а окупация.“
„Има две обиди, които човек не може да понесе: твърдението, че няма чувство за хумор, и наглото твърдение, че никога не е преживявал тежки времена.“
„Всеки човек е цар, стига да има кого да гледа отгоре.“
„Не колко печелиш, а как харчиш спечеленото, определя социалната класа.“
„Когато фашизмът дойде в Америка, ще бъде увит в националния флаг и ще носи кръст в ръка.“
„Няма нищо повече в една революция от чакане.“
„Рекламата е ценен икономически фактор, защото е най-евтиният начин за продаване на стоки, особено ако стоките не стават за нищо.“
„Чувствах се разумен и неспокоен, което е ужасно, като се има предвид, че ще ходя на кино.“
„За да се научиш да пишеш книги, първо трябва да се научиш да пишеш.“
„Живеем в свят на хранителни стоки и проповеди.“
„Нищо не е по-неудобно от сърдечните поздрави между стари приятели, които никога не са били приятели.“
„Ако пътуването беше толкова вдъхновяващо за бизнеса, най-мъдрите хора щяха да са моряците на случайни кораби.“
AFISH.BG