Можеш да живееш само 30 години, но да оставиш следа, каквато други не могат да изорат и за столетие. Такава е Силвия Плат. Родена американка, но попила и живота на Англия, една от най-ярките жени от средата на ХХ век създава поезия и проза, която вълнува и днес. Сякаш е родена, за да изгори млада. И да продължи да свети.
Силвия Плат идва на белия свят на днешния ден – 27 октомври, през 1932 г. в Бостън, САЩ, в семейство на преселници от Германия. Баща й – Ото Плат, е зоолог и явно отрано възпитава любов към всичко живо у своята чувствителна и талантлива дъщеря. Силвия започва да пише още на 8-годишна възраст и темите й са свързани именно с околния свят.
„Не знам какво ме e тласнало, но пиша поезия от много малка – споделя тя в интервю малко преди смъртта си. – Предполагам, че детските рими са ми харесали и съм си помислила, че и аз бих мога да пиша така. Написах първото си стихотворение, моето първо публикувано стихотворение, когато бях на осем и половина. То излезе в „The BostonTraveller” и мисля, че оттогава съм професионалист в писането на поезия… Мисля, че за природата – птиците, пчелите, пролетта, есента… всички тези неща са абсолютен дар за човек, който няма никакъв предишен опит в писането. Настъпващата пролет, звездите над нас, първия паднал сняг и така нататък са истински дарове за едно дете, за един млад поет.”
За кратктия си житейски и писателски път тя обаче се превръща в брилянтен творец. А писането като че ли й носи най-великото удоволствие.”Не мисля, че бих могла да живея без него – споделя Плат в същото интервю. – То е като вода или хляб, или нещо съществено важно за мен. Чувствам се абсолютно задоволена, когато съм написала стихотворение, когато го пиша – също. С написването на стихотворението, бързо напускаш тялото на поета и се превръщаш в поет в покой, което изобщо не е едно и също нещо. Но мисля, че същинското преживяване на написването на едно стихотворение е нещо великолепно.”
През 1955 г. Силвия Плат започва да учи в Кеймбридж. Там се запознава с английския поет Тед Хюз, между тях пламва любов и година по-късно вече са семейство. Раждат им се две деца – Фрида Ребека (през 1960) и Никълъс Фарар (през 1962). Хюз обаче напуска дома, зарязва Плат и децата им заради друга жена.
Психиката на Силвия и без това е лабилна. Правила е опит за самоиубийство на по-млади години, лежала е в психиатрия, но след изневярата на Тед проблемите с контрола над емоциите отново я връхлитат. Писателката изпада в непреодолима депресия и този път успява да сложи край на дните си. Самоубива се с газ на 11 февруари 1963 г.
Гробът на Силвия Плат. Почитатели на поетесата редовно заличавата фамилията Хюз, в знак на гняв към съпруга, предизвикал трагичния й край
Попитана какво други би правила, ако не бе станала писател, тя казва: “Мисля, че ако трябваше да правя нещо друго, щях да съм доктор. Това е обратното на това да бъдеш писател, предполагам. Когато бях малка, приятелите ми бяха доктори. Слагах си докторската маска, разхождах се наоколо и гледах новородени бебета и отворени трупове. Това ме очароваше, но никога не успях да дисциплинирам себе си до степента, в която можех да науча всичките подробности около това да станеш доктор. Това е един вид опозиция: някой който се занимава директно с човешките преживявания, може да лекува, да кърпи, да помага, този вид неща. Предполагам, че ако имам някаква носталгия, то това е тя, но успокоявам себе си, тъй като познавам много доктори. И бих казала, може би, че съм по-щастлива от това, че пиша за доктори, отколкото да съм доктор.”
Сред най-известните й творби в проза са „Стъкленият похлупак” и „Ариел”, но тя е известна най-вече като поет. Затова в деня на 84-годишнината от рождението й предлагане три стихотворения на Силвия Плат, преведени на български език от Владимир Трендафилов:
ОГЛЕДАЛО
Аз съм сребърна и точна. Без пристрастия.
Попадне ли ми нещо, глътвам го
каквото е – не ме помътва ни омраза, ни любов.
Не съм жестока. Достоверна съм –
око на малък бог, четириъгълно.
Вторачила съм се в отсрещната стена.
На точици е, розова. Така отдавна гледам,
че вече е частица от сърцето ми. Но тя потрепва.
Лица и мрак периодично ни разделят.
Сега съм езеро. Една жена над мен претърсва
пределите ми за това, което е.
За миг след туй извръща поглед
към някой от лъжците – свещите или луната.
Гърба й виждам и го отразявам точно.
В замяна получавам сълзи, разтревожени ръце.
Трябвам й. Тя идва и си тръгва.
Лицето й замества всяка сутрин мрака.
Удавила е в мен момиче и сега от мен една старица
се издига ден след ден към нея – като ужасна риба.
КОЛОС
Не ще успея да те събера в едно,
да те сглобя, скрепя, залепя.
От огромните ти устни излизат
грухтене, магарешки рев, куткудякане.
По-зле е от обор.
Навярно се броиш за оракул,
за глашатай на мъртвите или някакъв бог.
От трийсет години се бъхтя
да изчегъртам от гърлото ти утайката.
Все толкова ми е умът.
С качета туткал и кофи лизол пълзя
по стълбички, като мравка в траурни одеяния,
през буренясалата степ на челото ти
да реставрирам черепа ти, да лъсна
плешивите и бели могили на очите ти.
Едно небе, директно от Орестия,
се изкорубва отгоре ни. О, татко, ей тъй, сам,
си пълен с мая и история като форум.
На било с черни кипариси разгъвам обяда си.
До хоризонта чак си пръснал канелюрните си кости
и акантовите си коси – в старата им анархия.
Светкавица не би могла
да удари така разрушително.
Нощем клеча на завет в лявото
ти ухо – същински рог на изобилието.
Броя червените звезди и другите – с цвят на слива.
Слънцето изгрява в полите на езика ти.
Часовете ми са женени за сянка.
Не чакам вече да застърже кил
по плочите на пустата площадка
ДОТУК
Жената е сега съвършена.
Мъртвото й
тяло се усмихва уталожено.
Древногръцка уж-неотменност
прелива в диплите на тогата й.
Босите й
нозе сякаш шепнат:
Вървяхме дълго, свърши се.
Две мъртви деца като бели змии –
по едно на всяка
кана мляко, вече празна.
Тя ги е свила
обратно в тялото си както розата
събира цвят, ако градината
се втвърди и рукнат алени мириси
от уханните дълбоки гърла на нощното цвете.
Луната няма за какво да тъжи,
тъй както се е вторачила изпод костната си качулка.
Тя е свикнала с тия работи. Креповете й
пращят и се влекат.
AFISH.BG
